Читать «В навечерието на войната с ескимосите» онлайн - страница 5

— Не.

— Боже мой, че щом не сте говорили дори по телефона или…

— Това не беше възможно, ей богу!

— Защо?

— Защото не бях в Ню Йорк.

— А! А къде бяхте?

— Кой, аз ли? В Охайо.

— Сигурно сте учили в колеж там?

— Нищо подобно. Зарязах го.

— Тогава сте служил в армията.

— Не позна. — С ръката, в която държеше цигарата, той се потупа по лявата страна на гърдите. — Разхлопана ми е табакерата — обясни той.

— Искате да кажете сърцето? — попита Джини. — Какво му е?

— Знам ли какво му е, мамка му! Като дете имах ревматизъм. Понякога…

— Тогава не трябва ли да спрете пушенето? Искам да кажа, не е ли вредно да пушите? Докторът каза на моя…

— Докторите говорят сума глупости.

Джини прекрати за малко огъня. Но съвсем за малко.

— Какво сте правили в Охайо.

— Аз ли? Работех в една самолетна фабрика, мамка й.

— Наистина ли? — каза Джини. — Харесваше ли ви работата?

— Харесваше ли ви работата? — имитира я той. — Аз съм влюбен в тази работа. Обожавам самолетите! Знаменито нещо са те.

Джини дотолкова се беше увлякла вече в разговора, че не се почувства обидена.

— Колко време работихте там? В самолетната фабрика.

— Де да знам? Кажи-речи трийсет и седем месеца. — Той стана и отиде до прозореца. Погледна надолу към улицата. — Погледнете ги — каза той. — Какви кретени!

— Кои?

— Знам ли? Всички.

— Пръстът ви ще започне да кърви повече, ако държите ръката си така надолу — каза Джини.

Той се вслуша в думите й. Стъпи с левия крак на прозоречния перваз и положи ранената ръка на бедрото си, в хоризонтално положение. После пак се загледа към улицата.

— Всички тия отиват да се явят пред наборна комисия — каза той. — Този път ще воюваме с ескимосите. Известно ли ти е това?

— С кого?

— С ескимосите… Отвори си ушите, за бога!

— Защо с ескимосите?

— Знам ли защо? Мамка му, ако знам. Този път ще събират старчоците. Всички, дето са по на шейсет. Който няма шейсет, не го приемат. Само искат да им съкратят живота… Много важно.

— Във всеки случай вас няма да ви вземат — каза Джини, като искаше само да констатира факта, но още преди да бе изрекла това, разбра, че се изрази зле.

— Знам — отвърна той незабавно и свали крак от прозореца. После го отвори малко, изтърси си цигарата навън и се обърна с лице към Джини.

— Ей, може ли да те помоля нещо? Когато моят приятел дойде, кажи му, че ще бъда готов след две секунди. Трябва да му ударя само едно бръснене. Ще му кажеш ли?

Джини кимна.

— Искаш ли да ти изпратя Селина? Тя знае ли, че си тук?

— О, знае, разбира се — каза Джини. — Аз не бързам. Благодаря.

Братът на Селина кимна. После хвърли един последен дълъг поглед на ранения си пръст, сякаш за да се увери, че пръстът ще може да издържи обратния път до собствената му стая.

— Защо не му сложите левкопласт? Нямате ли левкопласт или нещо от тоя род?

— Не, но няма значение, не се вълнувай — каза той и излезе бавно от стаята.

След няколко секунди се върна с половината сандвич.

— Изяж го — каза той. — Ще ти хареса.

— Но никак не съм…

— Вземи го, моля ти се. Няма да се отровиш.

Джини взе сандвича.

— Е, благодаря много.