Читать «В навечерието на войната с ескимосите» онлайн - страница 3

— Как се порязахте! — попита го тя.

С полуотворена, отпусната уста той се беше вторачил в пострадалия пръст.

— Какво?

— Питам как се порязахте?

— Да пукна, ако знам — отвърна той. Ударението явно означаваше, че отговорът на този въпрос е безнадеждно неясен. — Търсех нещо в кошчето за отпадъци, мамка му, а то се оказа пълно с ножчета за бръснене.

— Вие сте братът на Селина, нали?

— Ъхъ. Ще ми изтече кръвчицата, ей. Не мърдайте никъде. Може да се наложи да ми преливат кръв, мамка му.

— Сложихте ли му нещо?

Братът на Селина откъсна най-после ръката си от гърдите, за да покаже пръста на Джини.

— Само малко тоалетна хартия — каза той. — Тя спира кръвта. Както когато човек се пореже при бръснене. — Той отново погледна Джини. — Коя сте вие? — попита я. — Приятелка на глупавата ми сестра?

— Съученички сме.

— Я! Как се казвате?

— Вирджиния Манокс.

— Вие сте Джини? — възкликна той и я погледна изпод очилата. — Джини Манокс?

— Да — отвърна Джини и свали крака си от другия. Братът на Селина пак се вторачи в пръста си, който за него беше, изглежда, единственият обект, заслужаващ внимание в тази стая.

— Познавам сестра ти — каза безизразно той. — Голям сноб, майка й стара.

Джини се наежи.

— Кой това?

— Чу ме много добре.

— Тя не е сноб!

— Айде, не е.

— Не е!

— Айде, не е. Тя е царица. Царицата на снобите. Той се извърна и взе да се взира в пръста си, открехвайки дебелия пласт тоалетна хартия.

— Вие дори не познавате сестра ми.

— Айде, не я познавам.

— Как се казва тогава? Как й е малкото име?

— Джоуън… Джоуън, царицата на снобите.

Джини замълча, после попита изведнъж:

— А как изглежда?

Никакъв отговор.

— Как изглежда де? — попита Джини.

— Ако изглежда поне наполовина толкова хубава, колкото си мисли, че е, пак е добре.

Джини тайно си помисли, че това все пак беше интересен отговор.

— Никога не съм я чувала да говори за вас.

— Виж, това ужасно ме тревожи. Мамка му, адски ме тревожи.

— Ако искате да знаете, тя е сгодена — каза Джини, наблюдавайки го внимателно. — И другия месец ще се омъжи.

— За кого? — попита той и вдигна поглед към нея.

Джини се възползва докрай от това, че той я гледаше в очите.

— За един, когото вие изобщо не познавате.

Той отново насочи вниманието си към пръста — трябваше да му даде първа помощ.

— Мъчно ми е за него — каза след малко.

Джини изсумтя.

— Все още кърви като бесен. Мислиш ли, че трябва да му сложа нещо? Какво ще помогне? Живачен мехлем?

— По-добре йод — каза Джини, но после реши, че при създалите се обстоятелства този отговор е прекалено учтив, та добави: — Живачен мехлем изобщо не става за тая работа.

— Защо не? Какво му е лошото.

— Защото не помага за такива неща. Това е. Трябва да сложите йод.

Той я погледна.

— Но йодът щипе много, нали? — попита той. — Нали щипе адски?

— Щипе я — отвърна Джини, — но няма да умрете от това.

Без да се засяга, поне наглед, от тона на Джини, братът на Селина се зае с пръста си.

— Не обичам да ме щипе — каза той.

— Никой не обича.

— Вярно — кимна той в знак на съгласие.

Джини го наблюдава една-две минути.

— Стига сте го човъркали — неочаквано каза тя.