Читать «В навечерието на войната с ескимосите» онлайн - страница 7

— Майка ми го донесе от Насау.

Младият мъж кимна замислено и отстъпи към креслото си.

— Това е едно от малкото места, където човек може да намери действително хубава камилска вълна. — Той седна. — Дълго ли е била там?

— Какво?

— Дълго време ли е стояла майка ви там? Питам, защото моята майка също беше там — през декември и част от януари. Обикновено отиваме двамата, но тази година работите ми така се объркаха, че просто не успях да се откъсна.

— Майка ми беше през февруари — каза Джини.

— Чудесно. А къде е била отседнала, знаете ли?

— У леля ми.

Той кимна.

— Мога ли да знам името ви? Доколкото схващам, вие сте приятелка на сестрата на Франклин.

— Съученички сме — отговори Джини само на втория въпрос.

— Вие не сте всеизвестната Максайн, за която Селина непрекъснато говори, нали?

— Не, не съм.

Младият мъж започна да си чисти маншетите на панталоните с опакото на ръката.

— Целият съм в косми от това куче — каза той. — Майка ми ходи до Вашингтон през седмицата и беше оставила своя звяр при мен, в моя апартамент. Много сладко животно. Но има страшно досадни навици. Вие имате ли куче?

— Не.

— Според мен просто е жестоко да държиш куче в града. — Той престана да си бръска маншетите, изправи се и пак погледна часовника. — Не помня това момче да е било точно някога. Ще гледаме „Красавицата и звярът“ на Кокто, а това е филм, за който човек не бива да закъснява. Изпуснеш ли началото, всичко това отива по дяволите. Вие гледали ли сте го?

— Не.

— О, непременно трябва да го видите. Аз съм го гледал осем пъти. Гениално нещо. От месец се мъча да заведа Франклин да го види. — Той поклати безнадеждно глава. — И той има един вкус! През войната работихме заедно на едно ужасно място и той вечно държеше да ме мъкне на най-невъзможните филми. Все гледахме гангстерски филми, каубойски, филми-ревюта…

— И вие ли сте работили в самолетната фабрика?

— Да, за нещастие. Години, години, години наред. Да не говорим за това, моля ви.

— Да не би и вашето сърце да не е в ред?

— О, не, слава богу. Да чукна на дърво. — И той чукна два пъти на страничната облегалка на креслото. — Здрав съм като…

Щом Селина влезе в стаята, Джини скочи и се упъти да я посрещне. Селина се беше преоблякла в рокля — нещо, което при друг случай би подразнило Джини.

— Съжалявам, че те накарах да чакаш толкова — каза Селина неискрено, — но трябваше да изчакам мама да се събуди… Здрасти, Ерик.

— Здравей, здравей!

— Не искам да ми даваш парите — каза Джини тихичко, тъй че да не я чуе друг освен Селина.

— Какво?

— Като премислих… Виж, всеки път играем с твои топки. Аз просто бях забравила това.

— Но нали преди малко каза, че понеже не плащам за тях…