Читать «Спасителят в ръжта» онлайн - страница 117

Традиционно неопитният млад човек се придружава от „ментор“, който улеснява плавния преход по пътя на изпитанията. Показателно е, че в американския роман тази фигура обикновено е човек от потиснатите раси или маргинална фигура: при Купър — индианецът Чингачгук; за Исмаил от „Моби Дик“ на Мелвил това е полинезийският принц Куикуег; за Хъкълбери Фин негърът Джим. Когато такава фигура липсва, героят е в беда, както е в романа на Селинджър и във „Великият Гетсби“ на Фицджералд. Не случайно Холдън е луд по „Великият Гетсби“, а „Сбогом на оръжията“ намира за „кофти книга“. И Гетсби, и Холдън са пленници на носталгията по миналото и не съумяват да проумеят и да надраснат проблемите на своя ден, докато интелектуалният скепсис на лейтенант Хенри на Хемингуей определя зрелостта на неговите идеи през една друга безпътна епоха. Третата фаза на романа на инициацията, при успешен завършек на втората, представя завръщането на героя в обществото, където му е отреден и нов статут. Той вече не е неопитен юноша, а отговорен възрастен. Макар и прогледнал и помъдрял, героят може да реши да напусне обществото и да тръгне в търсене на свой собствен, идеален свят. Подобни произведения имат отворен край и са типични за тези американски романи, в който доминираща е метафората за отворената граница, предлагаща необятни простори на действие, приключения и нови възможности. Типичен пример са „Хъкълбери Фин“ на Марк Твен и „Параграф 22“ на Джоузеф Хелър.