Читать «Спасителят в ръжта» онлайн - страница 116

ГЛАВА XXVI

Това е всичкото, което ще ви разкажа. Бих могъл да ви разкажа какво направих, като се върнах у дома, как се разболях и така нататък и в какво училище ще отида идущата есен, след като изляза оттук, но нямам настроение. Наистина нямам. Тези работи не ме интересуват много точно сега.

Много хора, особено този психоаналитик, дето е тук, непрекъснато ме питат дали ще бъда прилежен, като отида на училище през септември. Според мен това е такъв глупав въпрос. Искам да кажа, как можеш да знаеш какво ще правиш, преди да си го направил! Отговорът е, че не знаеш. Мисля, че ще бъда прилежен, но зная ли аз? Глупав въпрос, дума да няма!

Д. Б. е по-добър от другите, но и той ми задава куп въпроси. Той идва миналата събота с тази млада англичанка, която играе във филма, дето пише. Доста се занася, но е много хубава. Както и да е, веднъж, докато тя беше в тоалетната чак в другото крило, Д. Б. ме запита какво мисля за всичките тези неща, които току-що ви разказах. Съвсем не знаех какво да му кажа, дявол да го вземе. Право да си кажа, сам не зная какво да мисля. Съжалявам, че го разказах на толкова много хора. Едно само зная, че ми е мъчно за всички тези, за които ви разказах. Дори за Страдлейтър и Акли например. Като че ли и за проклетника Морис ми е мъчно. Странна работа! Не разказвайте никому нищо. Разкажете ли, ще ви стане мъчно за всички.

ХОЛДЪН КОЛФИЙЛД — БУНТОВНИК БЕЗ КАУЗА

В унисон с възприетата традиция да се дава някакво определение на всяко десетилетие в културния и политически живот на САЩ и петдесетте години на двадесети век бяха дефинирани като години на конформизъм и мълчание, на благополучие и алиенация. „Мълчаливото поколение“ е често употребяваната фраза по отношение на периода очевидно по асоциация с „изгубеното поколение“ от двадесетте години на века. В политическо отношение периодът след Втората световна война е белязан от чистките на МакКартизма и от активизиране на реакционни елементи в живота на страната. Горещата война с Корея и студената война с комунистическия свят доминират новините в медиите, като напрежението и объркването се засилват от факта, че Съветският съюз вече притежава атомна бомба. От друга страна, в икономическо отношение САЩ постига непознати до този момент мащаби на развитие и се превръща в световна икономическа сила. Тези два фактора оформят и характеристиката на новия тип общество в САЩ, на така нареченото от Ървинг Хау в „Годините на конформизъм“ (1952) и „Обществото на благополучието“ „масово общество,“ което се характеризира с нивелиране на нуждите на индивида, със стандартизиране на неговото мислене и, в крайна сметка, с оформяне на един тип обща, масова култура, чиито идеали са споделяни от цялото общество. Според Ървинг Хау ценностите на социалния и културен конформизъм създават едно хомогенно общество, където индивидуалното, алтернативно мислене бива задушено от това, което Джордж Оруел нарича „небрежен антиноминализъм“ и определя метафорично като състояние, в което „човек лежи в леглото си и пие перно.“ За да маркира същото явление, в „Обществото на благополучието“ Ървинг Хау използва метафората на слепеца, който води останалите слепци. В статията си „Самотното поколение“ (1959) Алфред Казин определя самотата, алиенацията, несигурността и безобичността като основно състояние на героите от петдесетте години, които той вижда като „стадо от самотници“. „Този тип персонаж, който в романа на деветнадесети век е «герой», в романа на двадесети век гледа на себе си като на проблем; романът се превръща в поредица от действия, които не са породени от същността на героя, а са серия от откровения (подобно на признанията, които пациентът прави пред психоаналитика), чрез които героят би могъл да получи лековито познание за самия себе си.“ Състоянието на Холдън Колфийлд на Селинджър в единствения му роман „Спасителят в ръжта“ (1951) потвърждава верността на наблюденията на Казин: в психиатричната стая Холдън излива своята изповед откровение, надявайки се на изцеление. Произведението е типичен пример на романа на инициацията, драматизиращ процеса на преминаване от невинност и неопитност към познание и мъдрост. Арнолд Ван Дженеп определя три фази в сюжета на този тип роман — първата завършва с отделянето на героя от обществото; втората и най-важна фаза, лиминалната, е тази на драматичната трансформация, през която героят е подложен на различни изпитания с цел да изгради своята система от ценности; третата фаза представлява реинтеграцията на героя в обществото.