Читать «Спасителят в ръжта» онлайн - страница 119

Основен мотив на лиминалната фаза на инициацията е „слизането на героя в ада“, където трябва да познае различни аспекти на злото и да добие нравствена сила да се пребори с него. Измъченото скиталничество на Холдън в Ню Йорк е неговото „слизане в ада“, с чиито злини той не съумява да се пребори. Разочарованията му започват още в елитното училище Пенси, където погребва детския си идеал за чиста любов, след като любимата му Джейн, с която често играят шах, завързва връзка с бруталния Страдлейтър. Холдън признава, че не разбира момичетата и има проблеми в отношенията си с тях. Никога не е имал сексуална връзка, не му „върви в половия живот“ и изтръпва от страх от разказите на Люс, защото „Все чаках да стана педераст или нещо подобно“.

В евтиния нюйоркски хотел, чиито обитатели дават воля на низки и извратени страсти, Холдън се потапя в пошлостта и покварата на възрастните. В тази обстановка неподготвеният наивник може само да бъде жертва. Бруталният сводник Морис му натрапва непълнолетната Сани, на която Холдън предлага само да си говорят, защото „не му е до оная работа,“ а тя го нарича „хлапаче-глупаче“. След пропадналия урок по секс Холдън се притеснява не толкова за себе си, колкото за загубената невинност на Сани. „Боже, колко потиснат се чувствах“, споделя за пореден път той. Обиден от Холдъновата неспособност да „оцени Сани“, Морис брутално го изнудва да му плати отново сумата и го пребива.

Кулминацията в сексуалното образование на Холдън е гостуването му в дома на любимия учител Антолини, чиито среднощни хомосексуални ласки го хвърлят в истински ужас. Антолини би трябвало да е Холдъновият „спасител в ръжта,“ когото героят търси през цялото време на своето скиталничество. Самият Антолини обаче предрича пропадането на Холдън в „пропастта“, а невъзможността му да бъде „спасител в ръжта“ е загатната в епизода, представящ самоубийството на Джеймс Касъл, един друг „Холдън,“ на когото Антолини не успява да помогне. Последният жест на внимание към мъртвото момче от страна на учителя е да понесе окървавеното му и пребито тяло. Холдън е способен на една чиста и щедра обич към свят, който не може да обича и който му отвръща с неразбиране или с омраза. Обектът на неговото търсене в духовната пустош на Ню Йорк е в съществото си търсене на нравствения принцип, въплътен в Бога. Не случайно Холдън вижда себе си единствено в ролята на спасител на децата, чиято физическа и духовна красота за него е олицетворение на прекрасното в живота. Единствено с любимата си сестра Фийби Холдън споделя своя блян: „Аз си представям жалки дечица да си играят в една голяма ръжена нива. Хиляди деца, а наоколо няма никой, никой голям човек, искам да кажа — освен мен. И аз стоя на ръба на някаква шеметна пропаст. И каква ми е работата? Да спасявам всяко дете, което тръгне към пропастта — искам да кажа, ако то се е затичало и не вижда къде отива, аз да изляза отнякъде и да го спася. Просто ми се иска да бъда спасителят в ръжта. Зная, че е лудост, но ей на, това е единственото нещо, което наистина ми се иска да бъда.“