Читать «Когато времето полудя» онлайн - страница 22

Раздразнението му беше толкова силно, че той ядно тропаше с крака по пружиниращия под. Спряха се пред някаква врата и зачакаха, а когато тя се отвори, войниците го блъснаха вътре и веднага влязоха след него, чу как вратата се блъсна и подът изненадващо пропадна... Уеб глътна конвулсивно въздух. Коремът заедно с цялото си съдържание подскочи към гърлото му. За пръв път през живота си се оказваше в бърз асансьор, приличащ си като роден брат със свободното падане. На пазачите им нямаше нищо — бяха свикнали. Един от войниците бутна съседа си в хълбока и кимна към Хилдрът.

— Трог! — каза той и се усмихна.

Асансьорът спря и охраната излезе. Приближи се часовой с дълга пушка и внимателно ги изгледа.

— Документите!

Командирът на подразделението в недоумение вдигна вежди. — Документи ли? — запита той. — Та ние чисто и просто водим този трог в ямата, където ще изпълним присъдата. За това не се изискват някакви документи.

— От днес се изискват — часовоят се изплю. — Тази зона е под карантина. Заповед на Отбранителния център!

— Ха, ето какво било то... — с неприязън процеди командирът. — Не се ежи, службо, аз командвам тук! Отдръпни се настрана и ни остави да минем! Или ще ти скъсам нашивките!

— По-скоро се погрижи за своите! — наежи се часовоят и си поглади оръжието. — Обръщайте се кръгом и да ви няма!

— Ти прекрасно знаеш, че тази обида няма да я оставя така! Ще доложа на началството! — и очите му се свиха на тънки цепки.

— Докладвай си където искаш! Тук сега е зоната на Хрончо. Днес, рано сутринта, Отбранителният център я реквизира.

Командирът бе готов да се взриви, но в този момент се намеси Уеб.

— Вие казахте: Хрончо? — запита той. — Не е ли това машината на...

Реакцията на войниците се оказа непредсказуема — не успя да мигне и дулата на оръжието им се опря о гърдите му. Командирът направо се олюля, докато извади пистолета си. А след миг още десетина цеви се насочиха към Уеб. Възцари се напрегнато мълчание. Часовоят пръв се обади.

— Аз мислех, че този е трог — изрева той. Командирът с тревога в гласа потвърди:

— Такъв е. Дявол да го вземе. — И страшно изгледа затворника. Какво знаеш ти за Хрончо? — изкряска той.

Уеб се опита да се усмихне.

— Не чак толкова много — примирително каза той.

— Аз просто поисках да разбера какво означава тази дума и това е всичко.

— Лъже — каза един от пазачите. Командирът кимна, сурово погледна Уеб и каза:

— Смятай, че спечели известна отсрочка на екзекуцията, гаден трог! Сега няма да те разстрелям, докато в Отбранителния център не те разпитат както се следва. Щом сте разбрали и за Хрончо, какво тогава вие, трогите, не знаете? Отговаряй веднага!

Уеб мълчеше, тези хора от бъдещето с идиотските им заблуждения направо вселяваха ужас в душата му.

— Слушайте — започна той неуверено, но командирът рязко го прекъсна.

— Не — каза той и присви очи. — Не, няма да те водя обратно в Отбранителния център. Ти си предаден в мое разпореждане и аз сам ще ти развържа езика! Обещавам ти, че моят способ и наполовината няма да бъде толкова приятен, колкото хипноскопът в центъра.