Читать «Когато времето полудя» онлайн - страница 41

Фредерик Пол

Настъпи мълчание, след което отново зазвуча гласът на Рон, спокоен и дружелюбен.

— Разбирам за какво мислиш, Уеб — каза той. — Но... не трябва да се боиш, аз ще се потопя дълбоко в твоя мозък, където нито ще чувам, нито ще виждам, нито ще чувствувам, докато не ме повикаш и само в този случай ще се върна. Ти имаш в себе си контролера от града. Монтирай го в машината на времето. Сам ще се справиш. И тогава, Уеб, времето е на твое разположение!

Маги неспокойно се размърда, сякаш се събуждаше от дълбок сън. Уеб се приближи до нея и я прегърна. — Всичко е наред, Рон — каза той. — Ти ме разбираш, нали? Нали?

Отговор не последва, но в дълбините на съзнанието прозвуча тих сподавен смях.

— Уеб се усмихна и каза високо: — Просто искам да бъда уверен, че когато целувам Маги, това е само моя идея.

Някой за последен път захихика тихо и много-много далече.

А после настъпи тишина.

Информация за текста

Frederik Pohl, Frederic Arnold Kummer, Jr.

When Time Went Mad, 1949

Източник: http://bezmonitor.com

Сканиране и разпознаване: Георги, 2004

Издание:

[[http://bgf.zavinagi.org/index.php/Поредица_SF_трилър|Когато времето полудя. Тайм фантастика]]

Издателство „Неохрон-Универс“, Пловдив, 1992

SF Трилър №2. Ежемесечен алманах за остросюжетна литература

Редактор-съставители: Николай Странски, Иво Христов, Иван Минков

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/174]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:48