Читать «Когато времето полудя» онлайн - страница 41
Фредерик Пол
Настъпи мълчание, след което отново зазвуча гласът на Рон, спокоен и дружелюбен.
— Разбирам за какво мислиш, Уеб — каза той. — Но... не трябва да се боиш, аз ще се потопя дълбоко в твоя мозък, където нито ще чувам, нито ще виждам, нито ще чувствувам, докато не ме повикаш и само в този случай ще се върна. Ти имаш в себе си контролера от града. Монтирай го в машината на времето. Сам ще се справиш. И тогава, Уеб, времето е на твое разположение!
Маги неспокойно се размърда, сякаш се събуждаше от дълбок сън. Уеб се приближи до нея и я прегърна. — Всичко е наред, Рон — каза той. — Ти ме разбираш, нали? Нали?
Отговор не последва, но в дълбините на съзнанието прозвуча тих сподавен смях.
— Уеб се усмихна и каза високо: — Просто искам да бъда уверен, че когато целувам Маги, това е само моя идея.
Някой за последен път захихика тихо и много-много далече.
А после настъпи тишина.
Информация за текста
Frederik Pohl, Frederic Arnold Kummer, Jr.
When Time Went Mad, 1949
Източник: http://bezmonitor.com
Сканиране и разпознаване: Георги, 2004
Издание:
[[http://bgf.zavinagi.org/index.php/Поредица_SF_трилър|Когато времето полудя. Тайм фантастика]]
Издателство „Неохрон-Универс“, Пловдив, 1992
SF Трилър №2. Ежемесечен алманах за остросюжетна литература
Редактор-съставители: Николай Странски, Иво Христов, Иван Минков
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/174]
Последна редакция: 2006-08-10 20:36:48