Читать «Когато времето полудя» онлайн - страница 20

— Така удобно ли е? — запита с безпокойство Симънс и отстъпи крачка назад.

Уеб кимна и ехидно забеляза:

— Не изглежда това да те тревожи много.

— Агресивна реакция, Симънс. Обърнете внимание на това. Аз дори бих добавил — съвършено нормална — полугласно произнесе Оркат.

— Ако на света има въобще нормални трогове — съгласи се Симънс.

— А сега, трог, облегни се назад. И не се бой, няма да те нараним — той докара до креслото стойка, на която бяха закрепени два реда отражатели.

Оркат натисна някакво копче и отражателите започнаха да се въртят, като всеки следващ в реда си се въртеше в обратна посока. Безброй блясъци преминаваха пред очите на Уеб и той просто не можеше да отмести поглед. Не загуби съзнание, но беше като хипнотизиран. Дори не можеше да помръдне. Виждаше ясно как хората в стаята се движат напред назад, усещаше леките убождания по местата, където бяха прикрепени датчиците, а в устата си вкус на мед. Чуваше приглушените и пронизителни звуци, но така и не можеше да помръдне...

Отражателните лампи забавиха въртенето си и Уеб успя след доста усилия да откъсне очи от тях. Струваше му се, че е прекарал в това кресло стотици години. Главата му бръмчеше ужасно, но болката бързо премина и той се усмихна мило на своите мъчители.

— Е, убедихте ли се сега, че не съм трог?

Симънс се разсмя гръмко.

— Какво всъщност — разтревожи се Уеб — открихте?

— Само това, че ти си трог — разпери ръце Оркат.

— Какво! — зарева Уеб. — Щом това е изводът на вашата глупава машина, то тя е неизправна!

— Типично поведение на трог — отбеляза Симънс — Само те си позволяват да припишат на неодушевен предмет враждебна предубеденост.

Оркат кимна в знак на съгласие.

— Изслушайте ме! — замоли се Уеб. — Аз не съм трог! Аз съм човек от двадесетия век!

— О, да, — потвърди Оркат и изключи машината. — Това е най-трудно да се разбере. Ти не ни заблуждаваш, когато говориш за двадесетия век. На екрана липсват следи от лъжа. Ментографът не може да се излъже. Което за пореден път доказва колко лошо познаваме миналото си. Аз никога не бих си помислил, че още в онези времена са съществували троги, досега считах, че са се разплодили след Световната катастрофа.

— Изслушайте ме, преди да разкриете картите си — грубо каза Уеб. — Аз най-добре зная трог ли съм, или не. Дайте ми възможност и непременно ще ви го докажа!

— Слушай, трог, думите ти са странни, но ти ми харесваш, — в гласа на Симънс се усети неочаквана топлина. — Ти си истински боец! Но, нали разбираш, в ръцете ни се намират неопровержими доказателства, така че не подскачай. Погледни сам! — и разтвори на масата няколко енцефалограми със записите на мозъчната електрическа активност. — Снети са от твоя мозък — поясни снизходително. — А това е енцефалограмата на трог. А тук — посочи трета лента, закрепена на стената, — е енцефалограмата на нормален човешки мозък. Сравни ги сам и се убеди.