Читать «Блудния син» онлайн - страница 14

Малката къщичка на кръстника му Хайдер се намираше в предградието. Неговият син му беше съперник и… леконравен човек. Може би…! Не се осмели да продължи докрай мисълта и ускори крачки. Веднага позна къщичката. Вратата стоеше отворена, така че можеше да влезе. В същия миг излезе една млада жена. Двамата се погледнаха, спряха и нададоха вик на удивление или по-скоро на ужас.

— Анна! — извика Хайлман.

— Вилхелм! Ти тук? — попита тя. — Какво те води насам?

— Бих искал аз да ти задам този въпрос, Анна. Каква работа имаш в тази къща?

Тя погледна за миг смутено към земята. После отправи отново очи към него, сериозни и изпълнени с упрек, и запита с твърд тон:

— Не знаеш ли? Мисля, че би могъл да се досетиш!

Едва сега той стигна до пълно осъзнаване на нещата.

— Ти си се омъжила за него! — изломоти. — Боже мой! Какво ми причини, Анна!

Тя пристъпи една крачка по-близо и каза:

— А ти какво ми причини, Вилхелм?

Хайлман я погледна-неразбиращо.

— Пред теб аз в нищо не съм се провинил!

— Нищо? Наистина ли? Имам предвид… кражбата! — извика жарко тя.

Той се хвана с две ръце за сърцето.

— Кражбата! — изговори със затруднение. — Кражбата! Значи и ти, Анна! Нима наистина вярваш, че съм бил аз?

— Кой иначе? — отговори тя сухо.

— Никой друг освен твоят… ох, Господи… твоят мъж!

Лицето на жената окаменя.

— Това го каза тогава и пред съда, беше много лошо от твоя страна. Парите бяха намерени в твоя сандък. Можеш ли да го отречеш?

— Не. Но не бях аз!

— Никой не ти вярва!

Хайлман покри лице с ръцете си.

— Значи моите предчувствия и опасения се сбъднаха. О, Анна, не знаеш колко съм нещастен сега!

— Сам си си виновен за това. Кога те освободиха?

— Сутринта.

— Къде ще живееш?

— Още не знам. Все още нямам майстор. Исках да говоря с кръстника и тук… тук срещнах теб.

— Кръстника ли? Той също не може да ти помогне. Той предаде занаята на моя мъж.

Вилхелм Хайлман поклати печално глава.

— Така значи! При това положение действително няма да получа работа!

— Няма. Мъжът ми говори много лошо за теб, защото тогава ти поиска да прехвърлиш вината върху него. Цяло щастие, че в момента не си е вкъщи, иначе щеше да вдигне ужасен скандал. Направи ми услугата да си тръгнеш!

— Да. Ще си отида, Анна. Не бива да ти се сърдят заради мен. Струва ми се, сякаш току-що съм умрял. Поздрави кръстника от мен!

Хайлман поиска да се обърне и да си върви, но спря, като видя, че при думата „кръстник“ Анна сви юмруци и тропна с крак.

— Оня ли? — запита. — С него аз не разговарям! Кой може да издържа с тоя стар мърморко! Най-добре щеше да е да беше пукнал. Откак се омъжих, достатъчно ми отрови живота. Ама хак му е сега. Получи удар.

Хайлман не повярва на ушите си. Това ли беше момичето, което толкова бе обичал? Възможно ли бе това сърце, което му бе принадлежало, да е станало толкова безчувствено?

— Получил е удар? — попита той тихо. — Кога?

— Преди шест седмици.

— Боже мой, как ми е жал за почтения човек!

— Почтен? Дракон е той! Ще ми го съжалява! Какви кавги и разправии ни костваше, докато ни прехвърли занаята и къщичката! Сега лежи там и едвам може да се помръдва, ама пък как само се тъпче!