Читать «Блудния син» онлайн - страница 12

— Извинявайте, майн хер! — обърна се той към Хайлман. — Мога ли да попитам от коя гара се качихте?

— Защо?

— Ето легитимацията ми.

Бръкна в джоба и показа полицейска значка. Хайлман кимна неловко и отговори на въпроса:

— Идвам от Роленбург.

— Казвате се Хайлман и сте освободен днес?

— Да.

— Трябва да ви обърна внимание, че сте длъжен незабавно да се обадите в полицията, в противен случай ще бъдете арестуван.

— Не бихте ли предпочели веднага да ме подберете? — попита Хайлман тъжно.

— Не. Трябва да попълните един формуляр. Направете го още сега, за ваше собствено добро е. Адио! Двамата полицаи си тръгнаха.

— Не ви ли казах? — попита Хайлман спътника си.

— За съжаление, нищо не може да се направи.

— Да. Впрочем тези хора просто си изпълняват дълга. Не съм толкова неразумен да им се сърдя. Но какво ще стане, ако полицията постоянно идва при моя майстор, за да упражнява надзора си! Ако някой ми даде работа, при това положение моментално ще ме натири.

— Поговорете откровено с полицейския комисар — посъветва Петерман събратята си по нещастие. — Най-малкото ще ви изслуша. В крайна сметка, не е в негов интерес да разкарва ненужно хората си заради вас.

— Ще опитам. Та значи веднага към полицейското управление! А сега да се разделим. Моето присъствие може само да ви навреди. Желая ви много щастие, уважаеми господине! Ние вече няма да се познаваме, ако случайно се срещнем. Но да си пожелаем взаимно всичко добро, това можем.

— Дано пътят ви не бъде така каменист, както е започнал!

Разделиха се с ръкостискане.

2. Глава

Старият часовник

Хайлман отиде съобразно задължението да се обади в полицията. Записването на името му беше извършено в регистрацията, но с това формалностите не свършваха. Той беше отведен при един полицейски комисар на име Андерс, който го визира с остър поглед и опита:

— Знаете ли, че ще се намирате под полицейски надзор?

— За съжаление.

— Има няколко степени на надзор. За вас е определена трета, най-строгата. Известно ли ви е какво означава това?

— Не. Никога не съм бил под полицейски надзор. Може би ще имате добрината да ми кажете?

Говореше спокойно и с вежлив тон. Комисарят го огледа още веднъж, поклати глава и каза:

— Именно с тази цел наредих да ви доведат. Не ми приличате на някой опасен за обществото човек. Но по време на престоя ви в затвора явно не сте се държали удовлетворително за вашите надзиратели, защото на няколко пъти сте получавали дисциплинарни наказания.

— За жалост, трябвала го призная.

— Във връзка с това трябва да спазвате следните разпоредби: нямате право да посещавате гостилници…

— Аз и бездруго нямам пари.

— По-нататък. Нямате право да напускате града, без да сте ме питали за разрешение.

— Значи отново съм затворник? — запита Хайлман поразен. — Не в килия, наистина, но в град!

— Така е. Ако ви разреша да напуснете града, трябва да се върнете до определеното време и точно на минутата да се явите при мен.

Хайлман оброни глава.

— Това е сурово, много сурово, хер комисар! — промълви той.