Читать «Блудния син» онлайн - страница 13

— Но предписано от закона!

— А ако моята професия, занаятът изисква да пътувам?

— Аз няма да бъда прекомерно строг, но трябва да изисквам точност. По-нататък, длъжен сте предварително да докладвате за всяка смяна на жилището. И накрая, трябва да отговаряте учтиво и съгласно истината на всички въпроси, които моите подчинени ви отправят. На първо време всеки ден ще бъдете навестяван от полицай.

Хайлман се изплаши.

— Кой при тези обстоятелства ще ми даде жилище и работа? — попита с треперещ глас. Комисарят вдигна рамене.

— Това си е ваш проблем. Освен това вечер точно в десет часа трябва да се намирате в леглото. Необходимо е моите хора да ви познават, така че сега се налага да ви задържа. След един час е сутрешната сбирка на намиращите се на служба полицаи. Аз ще ви представя. Утре по същия час трябва да дойдете отново, за да ви види и другата смяна.

Очите на клетия книговозец помръкнаха. С мъка сдържаше сълзите си.

— Хер комисар — каза той, — аз оставам с впечатлението, че съм някакъв рецидивист. Необходима ли е такава строгост?

По интелигентното лице на служителя се появи израз на съчувствие. Той отговори:

— Запознавам ви с това, което ще се изисква и очаква от вас. Ще ви кажа впрочем, че не ми доставя удоволствие да утежнявам живота на някой човек. Държите ли се благопристойно, това ще е за ваше добро. Ако видя, че мога да ви имам доверие, скоро няма да усещате, че сте под надзор. Къде ще живеете?

— Още не знам. Искам първо да си потърся работа, но може би още днес ще бъда принуден да престъпя една от вашите заповеди.

— Как така?

— Ако не си намеря работа и подслон, ще трябва да нощувам в някоя странноприемница, а тя е и гостилница, където ми е забранено да отивам.

— Е, със странноприемницата ще направя изключение. Но по-добре гледайте възможно по-скоро да си осигурите собствена квартира. Нямате ли роднини или познати, които биха могли да ви приемат?

— Не, но все още имам един стар кръстник Той може би е единственият, от когото мога да очаквам съчувствие.

— Тогава идете при него — посъветва комисарят. — А сега се разположете в чакалнята. Останете там, докато бъдете отведен на събирането!

Хайлман се подчини. Седя вън един час под надзора на един жандарм, който после го отведе в една зала, където беше представен на събралите се полицаи. Те го огледаха внимателно, за да запомнят лицето, фигурата, цялата му външност. След това бе пуснат да си върви.

Когато излезе от сградата, си пое дълбоко дъх. Имаше усещането, че се е освободил от някакъв страшен кошмар, от някаква ужасна тревога.

Какво да прави сега? Накъде да тръгне? Реши да навести стария кръстник. Вярно, точно на неговия син дължеше цялото си нещастие, но кръстникът като че ли така и не повярва истински във вината на „своя“ Вилхелм Хайлман. Освен това старият Хайдер беше книговезец и може би отново щеше да му даде работа.

Вилхелм беше изминал вече половината път, когато спря замислено. Сети се за своята любима. Не трябваше ли по-добре да навести нея? Но къде ли се намираше тя? Анна беше прислужница. Но може би вече не работеше при тогавашните си господари. И той продължи пътя си.