Читать «Тайното съкровище» онлайн - страница 49

Когато рифиотите се оттеглиха, тя тихо се спусна по колоната, промъкна се между камъните и отиде на мястото, където бяха Янко и вещицата. Като използва удобния момент, с точни изстрели простреля смъртно своите врагове. Сега й предстоеше да спаси другарите си.

Но Цамора скоро се убеди, че не е в състояние да направи нищо: камъните, с които бе затрупана плочата, бяха тъй тежки, че момичето не можеше дори да ги помръдне. А под тях лежеше още по-тежката плоча.

— Карминильо! — с плач го зовеше Цамора. — О, Боже! Помогни ми да ги спася!

Карминильо, дочул гласа на момичето, със слаб стон и отвърна.

— Какво да направя, Карминильо? Как да ви спася? — викаше извън себе си хитаната. — Готова съм да дам живота си за теб, кръвта си за твоето спасение, мили Карминильо! Обичам те повече от всичко! Но не зная, не зная какво трябва да направя за да отместя тая камара от камъни! Ръцете ми са разкървавени, а нито един камък не е и помръднал! Посъветвай ме, Карминильо, какво трябва да направя!

— Спасявай се! — викна й инженерът. — И аз също те обичам, но не ми е било съдено Да те направя своя жена! Остави ни и търси спасение за себе си. Аз чух разговора на рифиотите. Испанците отново са минали в атака. Разбира се, докато те дойдат дотук, ние с Педро не ще имаме вече нужда от тяхната помощ. Но ти можеш да се спасиш и да отмъстиш за нашата гибел! Иди в лагера на испанците и разкажи за всичко станало, любима!

Гласът на Карминильо ставаше все по-глух и по-глух. Цамора с плач се отдръпна от камарата камъни, които затискаха входа на подземието. В същия миг ухото й долови ехо на далечна канонада. В подножието на Гуругу кипеше бой между испанците и рифиотите. Сам генерал Марина водеше своите избрани войници, за да накаже планинците за дързостта им. Тридесет планински оръдия обстрелваха дуарите на рифиотите.

Лицето на Цамора засия. След миг по склоновете на Гуругу се носеше мулето на старата вещица. Върху гърба на мулето се вееше разкошната вълниста коса на храброто момиче.

Аванпостовете на спрелия за почивка отряд на генерал Марина много се изненадаха, когато от храсталака изскочи в галоп странна ездачка, която за нашите читатели е познатата ни вече хитана.

Разбира се, момичето бе спряно. То поиска веднага да бъде отведено при генерал Марина, който командваше отряда.

Генерал Алдо Марина трябваше да бъде разбуден, защото момичето бе крайно настоятелно и казваше, че трябва да съобщи нещо изключително важно. Не малко труд употреби Цамора, докато накара стария воин да повярва, че на няколко километра от испанския лагер двама испанци са живи погребани. Особено учуден бе генералът от разказа за руините на египетския храм, за подземието, което е служело за гробница на вожда на Седемте племена, или императора на циганите.

Но Цамора толкова настоятелно молеше за помощ, че генералът трябваше да отстъпи. Само след половин час един значителен отряд драгуни от астурийския полк с две оръдия напусна лагера. Пред отряда се носеше на мулето Цамора. Тя предвождаше испанските кавалеристи, за да спасят живи погребаните.