Читать «Тайното съкровище» онлайн - страница 47

Но това бе последният му удар. Тъкмо циганинът се бе навел над испанеца, за да го заплюе в лицето, когато Карминильо се изви с такава сила, че въжетата, с които беше вързан, изпращяха и се скъсаха. Изправи се като пружина и заби главата си в корема на Янко.

Неочаквал такава пъргавина от вързания испанец, Янко се строполи на земята и се затъркаля с охкане и скърцане на зъби. Рифиотите се разсмяха.

Когато Янко се посъвзе и отново доближи испанеца, вождът на рифиотите грубо го отстрани, като рязко му заяви:

— Достатъчно! Той е наш враг, но е човек храбър! А теб те бива само с беззащитни да се оправяш! Махай се!

— Но вие ми обещахте аз да се разправям с тях, както намеря за добре! — запротестира Янко.

— Да, но не и в неравностоен двубой. Ние сме мъже! Ако искаш, ето ти ханджара ми. Прережи му гърлото! Това е твое право! Но не се гаври с пленените, които са сто степени над теб, цигански чакал!

Янко, скърцайки със зъби и мятайки зли погледи наоколо към рифиотите, грабна ножа, но скоро го захвърли.

— Не, не бих искал да свърши толкова бързо. Искам да се наслаждавам на мъките му! — каза той със сатанинска усмивка. — Нека моли смъртта час по-скоро да го избави от мъките. Все ще се намери тук някоя яма, в която да хвърлим тоя червей, като изхода ще затворим с камъни.

— Нека бъде по твоето желание! — отвърна вождът.

— За последен път кажи: къде е Цамора! — питаше гневно Янко. — И не мисли, че можеш да ме излъжеш. Знам, че беше при вас, кучета! Видях я преди половин ден. Успях да изпълзя между камъните почти до самото място, където бяхте вие, без да ме видите, и чух вашите гласове. Кажи къде е Цамора! Кажи или ще те убия, без да ти дам и минута повече. А другарят ти ще освободя. Къде е Цамора? Питам те за последен път!

— Върви в ада! — извика извън себе си Педро. — Бих се считал за опозорен, ако получех свобода от твоите мръсни ръце, от ръцете на Юда.

— Все едно. Ще науча къде е Цамора! Ще я намеря! Непременно ще я намеря! — заканваше се Янко.

— Търси я — презрително му отвърна Карминильо.

— Нека привършим! — намеси се вождът на рифиотите. — Времето ни е малко. Войниците неверници отново идват срещу нас и този път те са с удвоени сили. Ние сме нужни там, където се водят боевете, а ти ще ни забавиш, циганино!

Трима войници рифиоти се хвърлиха срещу Карминильо, а други трима върху Педро, който призоваваше всички светии на помощ.

Янко се отдалечи към развалините.

— Боже, та той ще я намери! — пошепна отчаяно Карминильо.

— Да се надяваме, че няма да я намери — опита се да го ободри Педро. — Момичето е хитро и ловко, силно и умно. Ще съобраЗи. Ей, Богу, Карминильо, с удоволствие бих се оженил за нея! Защо не я направиш своя жена? Кълна се, че те обича, пък, доколкото разбирам, и ти не си безразличен към нея.

Разговорът бе прекъснат от върналия се Янко.

— Открих цяло подземие! — каза той на рифиотите. — Ще хвърлим тия кучета в такъв гроб, който би бил достоен и за крал. Дайте ми ги!

Младите испанци бяха повлечени и хвърлени в подземието.

— От тук не ще излезете никога! Това не ви е търбухът на биковете! — извика им и вождът на рифиотите.