Читать «Тайното съкровище» онлайн - страница 50

Всъщност това начинание се оказа не чак толкова рисковано, колкото се предполагаше: през изминалата нощ, както и през изминалите няколко дни, испанците съвсем бяха разгромили рифиотите. Много войници от най-влиятелните рифиотски родове бяха избити. Много дуари бяха заличени от лицето на земята. Населението, което все пак успя да се спаси, бягаше в луда паника от испанците. По хребетите на Гуругу се скитаха малки шайки, които не бяха сериозна заплаха.

Но тъкмо на една такава шайка се натъкна и доближаващият върха Гуругу отряд, воден от хитаната.

Офицерът, който командваше отряда, даде заповед. Двете планински оръдия загърмяха.

Три-четири гранати бяха достатъчни, за да очистят пътя от рифиотите: там, където падаха гранатите, се търкаляха трупове на хора и коне. Минавайки край това място, Цамора видя един труп, който й направи впечатление: един снажен рифиот, ударен от парче граната по главата, седеше върху камъка с изваден блестящ ятаган и като че се смееше. Но това бе страшна, вкаменена усмивка: граната бе откъснала половината череп на вожда на рифиотите, наследника на Абдала, съучастник в престъплението на Янко и вещицата Саба.

Два часа след тая среща драгуните стигнаха двурогия връх на Гуругу и го заеха. Генерал Марина бавно се насочи към същия пункт с цялото си снаряжение. Преди отрядът да стигне двурогия връх, драгуните разчистиха подземието и освободиха от ужасния гроб живи погребаните.

Педро, почувствал се спасен, веднага поиска от командира на отряда сухари и вино. Карминильо, едва държащ се на крака, доближи Цамора и каза:

— Мила, животът ми ти принадлежи. Искаш ли да станеш моя жена?

В отговор Цамора нежно се усмихна и се притисна до гърдите на любимия човек.

— Бях сигурна, че ще ми го кажеш — шепнеше тя тихо на ухото на инженера. — Обикнах те още от първия миг, щом те срещнах. Тая среща, тая любов ме преродиха! Заради теб желаех да не съм вече хитана. Исках на всяка цена да придобия правото да ти бъда достойна съпруга и да напусна племето. Затова се заклех на всяка цена да намеря тайнствения талисман на моите прадеди, защото талисманът — това е моята свобода, това е любовта ми към теб!

Всички с любопитство наблюдаваха младите хора, които като че ли бяха забравили, че не са сами.

Тогава Карминильо, като обви с ръка тънката талия на Цамора, извика с преливащо от щастие сърце:

— Сеньори! Вие сте синове на Астурия, ако не се лъжа!

— Да! Така е! Ние сме астурийци! — чу се дружен отговор.

— Сеньори! В нашите планини още се тачи един стар обичай, който свято пазим. Чуйте ме, деца на Астурия, свободни планинци! Аз, астуриецът, хидалгото, несвързан с никого и на никого не обещавал досега своето име, заявявам пред вас тържествено: тази жена е моя съпруга, моя царица!

И като се обърна към Цамора, заяви:

— Довърши ти традиционната фраза, мила моя! Цамора, светнала от щастие, произнесе със звънлив глас: