Читать «Тайното съкровище» онлайн - страница 51

— Аз, свободната жена, с никого несвързвана и никому не обещавала своята ръка, заявявам, че този човек от днес става мой съпруг, мой господар!

— Отнине и довека! Амин! Потвърждавам! — чу се и гласът на Педро, чиито думи не бяха много ясни, защото беше напълнил устата си с хрупкави сухари.

— Ура! — завикаха драгуните, като се струпаха около щастливата двойка, за да стиснат ръката на Карминильо и Цамора.

Като узна за случилото се, генерал Алдо Марина нареди да донесат от склада сандък шампанско и благородното вино заискри в чашите в чест на Карминильо и неговата красива съпруга.

* * *

Всъщност бихме могли тук да приключим нашия разказ, но обичаят изисква да разкажем нещо и за по-нататъшната участ на нашите герои.

Походът на генерал Алдо Марина завърши с пълен разгром на рифиотите. Планинските хищници бяха принудени да се укротят и да прикрият ненавистта си към испанците. Околността на Мелила бе очистена от техните разбойнически шайки и колонията можеше спокойно да продължи своето съществуване.

Разбира се, нито Педро, нито Карминильо и Цамора пожелаха да останат, докато се извърши окончателното умиротворЯване на този край.

Те бързо се приготвиха за път и се отправиха за Мелила, а оттам за Испания.

Тайнственият талисман помогна на красивата хитана да осъществи мечтата си: Цамора бе избрана за царица на испанските цигани. Разбира се, талисманът имаше значение само пред племето.

Но на Цамора й бе нужно тъкмо това: като царица тя имаше право да напусне племето и да се омъжи по свой избор, тоест без да се излага на отмъщението на своите съплеменници и без да си навлича тяхното проклятие, да стане жена на любимия човек.

Единственото нещо, което трябваше да бъде съобразено с волята на циганите и на което Караминио с готовност се съгласи, бе сватбеният обряд да бъде извършен според обичаите на циганското племе.

И едно малко пояснение.

В определения ден и час в дома на вожда на племето Архаз, неуспял да попречи на Цамора да избере за съпруг човека, който й е на сърцето, дойдоха близките й приятелки. Пред тях Карминильо и Цамора напълниха с вода една глинена стомна и отпиха по глътка от нея. След това Караминио каза:

— Това момиче става моя съпруга.

— Този момък става мой законен съпруг — добави Цамора.

И държейки от двете страни стомната, с всички сили я удариха о каменния под. Стомната се строши на десетки парчета. Циганчетата се скупчиха да събират парчетата и да ги броят.

Според традицията на циганите, пренесена Бог знае откъде и откога, просъществувала незнайно колко векове, извършеното по този начин бракосъчетание ще трае толкова години, на колкото парчета е счупена стомната.

Циганчетата преброиха около сто парчета.

Още нещо?

Аха, да! Щяхме да забравим доблестния потомък на конквистадорите, юриста Педро.

Цамора след омъжването си за Карминильо превърна накитите, които бе намерила в гробницата на вожда на Седемте племена, в пари. Педро не се бе излъгал в оценката на тая колекция от скъпи камъни: общата сума за всичко надхвърляше седемстотин хиляди франка.

Без да говори много, Цамора откупи от лихварите всички полици и разписки, които Педро дължеше на кредиторите, изплати на заложните къщи всичките му дългове и в една хубава сутрин, именно когато трябваше да се извърши за трети пореден път бракосъчетанието й с Карминильо, тоест венчаването им в една стара готическа черква в Саламанка, сияещата от щастие и красота хитана поздрави своя приятел и бивш спътник в скитанията им из Африка — Педро. Тя му поднесе всичките полици и разписки, с което го освобождаваше от всичките му дългове.