Читать «Тайното съкровище» онлайн - страница 48

И разбойниците заедно с Янко и Саба напуснаха подземието. Изчезна светлината и на последната им факла. В подземието настъпиха гробовен мрак и тишина.

Скоро тишината бе нарушена от силен грохот, който като ехо се понесе из цялото подземие: рифиотите го затвориха със същата плоча, която преди покриваше гроба на вожда на Седемте племена, и нахвърляха върху нея куп камъни.

Карминильо и Педро бяха живи погребани в подземието на древния египетски храм.

* * *

Рифиотите потеглиха към мястото на сраженията. Край развалините останаха само Янко и Саба.

— Къде ли е отишла Цамора! — чудеше се Янко.

— Огледах навред. Ако Цамора бе тук, тя не би могла да се скрие от нас. Сигурно е заминала преди нашето идване. Ако не беше нощ, майко, ние бихме открили следите й. Но само с факлите нищо не можем да направим.

— Вярно е, синко — обади се старата. — И аз обиколих навсякъде наоколо, огледах всеки камък, но от момичето няма и следа. Само да ми падне, ей с тия ръце ще я удуша!

— О, не! Ти не би могла да сториш това, майко! — викна Янко. — Ти забравяш нашето условие: момичето е мое! И аз ще й наложа да стане моя жена! Ще я накарам да ме моли на колене да я взема за жена! Ще видиш! Хахаха! — изсмя се той злъчно. — Но не чу ли нещо, майко? Като че ли някакъв човешки глас се изсмя.

— Това е само ехо от твоя смях, синко!

— Но защо ми се струва, че един от камъните се размърда като жив? Ей там, до стената?

— Сънуваш ли, синко?

Янко стана от мястото си и насочи револвера с вперен в мрака поглед. В същия миг някаква човешка сянка се изправи зад него. Щракна спусък, чу се гръм.

Пронизан в гърдите, циганинът се строполи на земята. Саба изплашено скочи и побягна към завързаното муле. Но куршумът бе по-бърз от немощната старица. И бабата с вик падна там, където, дращейки земята, стенеше умиращият Янко.

Сянката приближи и тогава ясно се видя, че това е Цамора. Без да се колебае, тя изстреля още два куршума: единия в главата на Янко, а другия в слепоочието на неговата покровителка.

* * *

За да разберем как се беше спасило момичето, ще трябва да се върнем малко назад.

Когато Карминильо и Педро очакваха Цамора, тя, след като се бе помолила на гроба на Map Аменготеп, се отправи към двамата си другари.

Излязла от подземието, тя застана под портика, образуван от две къси дебели колони, прикрити от един голям камък.

И в същия миг пред очите й се разигра сцената с рифиотите, които, както знаем вече, нападнаха двамата испанци. Момичето не бе в състояние да помогне на своите другари. Свикнала да запазва самообладание в опасни моменти, хитаната бързо реши какво да предприеме. Гъвкава и ловка като млада пантера, тя безшумно се метна върху една плоча и цялата се простря върху нея.

Под нея минаха десетки хора, ровейки се из всеки кът на храма, разглеждайки всяка дупка. И никой не се сети да потърси момичето там, където всеки можеше да го види.

На няколко пъти Саба и Янко се спираха под портика. Цамора чуваше всяка дума на враговете и едва се сдържаше да не пръсне черепа на Янко с един удар на своя ятаган. Така Цамора стана свидетелка на ужасното погребване на живите Педро и Карминильо.