Читать «Тайното съкровище» онлайн - страница 42

Според мнението на Карминильо този шал бил съществувал най-малко няколко столетия. На много места тъканта бе излиняла, превърнала се бе почти в паяжина, боите бяха доста избелели, но фигурите все още учудваха със своята красота. Върху основната тъкан имаше чудновати шевици, които представлЯваха хора и животни.

Разглеждайки тия фигури, Карминильо обърна внимание на обстоятелството, че те напомняха образите, които знаем от стените на пирамидите, тоест от гробовете на фараоните. Тук-таме по шала се срещаха и подобни йероглифи. Не липсваше образът на Анубис и на крилатото слънце.

— Но това много напомня египетски храм! — възкликна Педро, който вземаше дейно участие в изследването на шала, прострян върху поляната.

— Погледнете! Ето два извити островърхи рога, между тях къща, а под нея череп.

— Навярно това е мястото, където е погребан вождът на Седемте племена! — обади се Карминильо. — Все пак ще трябва много обстойно да се изследва това място.

Търсенето не трая дълго. Разбира се, да се намери изобразеният преди много векове египетски храм на върха на Гуругу — такъв, какъвто бе нарисуван — не можеше и да се мисли. Но развалините на храма бяха скоро открити, щом нашите пътешественици се добраха до двурогия връх на Гуругу.

Бурите и дъждовете, а може би и земетръсите, каквито често има по тези места, бяха унищожили някогашната величествена сграда от лицето на земята. Там, където преди са се издигали стълбове и масивни колони, сега бяха струпани грамади от камъни. Но Карминильо, който бе учил архитектура и бе отлично запознат с тънкостите при строежа на египетските храмове, лесно определи мястото, където би трябвало да се намира централната зала.

— Ще трябва да се разчисти всичко струпано тук! — каза той загрижено. — Истинско щастие е за нас, че сградата е била зидана само в долния етаж от камък, от плочи и блокове с такива огромни размери. Горните етажи са били от кирпич, сушен на слънце.

И тримата се заловиха незабавно да копаят. Педро се сърдеше: за него, юриста, не бе твърде приятно занимание да прехвърля строителния материал. Но скоро работата го увлече и дори, за собствено учудване, прояви изключителна ловкост при изваждането на тухлите.

След няколкочасова работа изПод боклука се показа мозаечният под, по който без особен труд можеха да се видят доста красиви, дори изящни орнаменти в египетски стил. Не след дълго изпод развалините се появи и голяма гранитна плоча, която затваряше, както изглежда, водещ към подземие вход.

Всички опити да се вдигне плочата, бяха несполучливи: тя бе изключително тежка за силите на трима души. А може би се вдигаше с някакъв секретен механизъм? Но да се намери този секретен механизъм беше почти невъзможно, щом не се знаеше предварително неговата тайна.