Читать «Тайното съкровище» онлайн - страница 41

Но Карминильо запротестира:

— Не би могло да се мисли, че рифиотите често посещават това място тук. Следователно ние имаме възможност да запазим балона. Всеки военен аеростат е голяма ценност, а Испания не е чак толкова богата, за да жертва напразно десетки хиляди франка. С вашата помощ аз ще мога да свия балона така, че да се запази. Ще трябва грижливо да го приберем и заровим някъде в пясъка. Вчерашният неуспех само ще отложи за известно време завземането на тия места. Но да се остави Гуругу в ръцете на рифиотите би било недопустимо! И аз съм уверен, че нашите войски непременно ще дойдат дотук. Тогава… именно тогава ще можем да върнем на нашата родина аеростата. Това е наш отечествен дълг!

— Тогава нека изпълним този свещен дълг, щом си рекъл! — патетично отвърна Педро. — Да не забравяме, че балонът ни помогна много, и ние сме му задължени. Освен това в неговата кошница намерихме такива вкуснотии, които лично аз не ще забравя до… следващия обяд.

Когато нашите пътници скриха грижливо аеростата, като захвърлиха в кактусите кошницата на балона, те потеглиха отново на път. Но върху раменете на Педро се стовари доста тежък товар: той бе задигнал целия запас от храна и напитки, които бяха в гондолата на аеростата.

На упрека на Карминильо защо се е натоварил толкова, Педро сърдито отвърна:

— Остави ме, моля те, на спокойствие! Виждам, че си в особено настроение.

— В какво настроение? — полюбопитства Карминильо. Като хвърли бегъл поглед към бодро вървящата до него хитана, Педро бързо отвърна:

— Ами в такова, когато човек нито яде, нито пие, защото мислите му са заети със съвсем друго, а не с делничната проза на живота.

Карминильо леко се изчерви:

— За какво намекваш? — тихо запита той.

— А, за нищо особено! За нещо, как да кажа, много естествено. Но в това ни най-малко не се бъркам. Само че да се храня само с мечти за блаженството на двама, не! Не бих могъл! Предпочитам нещо по-веществено. Например сардели в провансалско масло, пушен жамбон, приготвен от знаменитите колбасари в Саламанка… И, разбира се, подходящо питие. Затова съм се натоварил с всичко това.

Карминильо не намери за уместно да възрази на лакомия гастроном. В същото време, докато нашите търсачи на приключения се движеха към върха на Гуругу, в подножието на планината се появи някаква тайнствена група. Тъмнолик мъж бе яхнал клепоухо магаре, зад гърба му, притисната о него, седеше някаква грозна твар с безумни очи и развети от вятъра проскубани коси. Без съмнение, това бяха Янко и Саба.

Предателите се отправяха към двурогия зъбер, или към върха на Гуругу. Поради голямото разстояние, а и поради това, че бяха по-ниско от тях, не можеха да видят нашите герои. Но и те не можеха да съзрат своите смъртни врагове.

V

Да се намери мястото, където беше погребан вождът на Седемте племена, не бе особено трудно. Цамора носеше един старинен шал, изпъстрен с най-различни източни орнаменти, които, гледани отблизо, напомняха истинска географска карта — може би единствена в света по своята оригиналност. Този шал момичето пазеше през всичкото време като зеницата на окото си. Беше го наследила от майка си, която пък го имала от своята майка, а тя — от своята и т. н.