Читать «Тайното съкровище» онлайн - страница 40

След Педро в гондолата се качи и Цамора. Последен, който изкачи стълбичката, бе Карминильо. След минута той преряза въжето на балона и той започна бавно, лениво да се издига.

Карминильо зорко следеше това издигане. Отначало балонът се движеше в тесен проход и съществуваше риск да се удари в някоя скала. Освен това трябваше да се внимава с товара, който балонът в зависимост от дължината на полето можеше да понесе. Но всички опасения излязоха напразни: издигането мина спокойно и скоро аеростатът се понесе плавно и величествено към хребетите на Гуругу.

Отзад, откъм пясъчните дюни, още се чуваха топовни гърмежи и отглас от пукотевица: там приключваше боят между рифиотите и отстъпващата колона на испанските войски под командването на полковник Лареа.

Генерал Марини, който можа да получи навреме вестта за неуспеха на отряда на Лареа, побърза да му помогне със знаменития си пехотен полк, носещ името на император Карл V. Под убийствения огън на испанската артилерия, конницата на рифиотите, претърпяла неимоверни загуби, трябваше да намали своя воински жар и главните сили от отряда на Лареа успяха спокойно да заемат предварително укрепените позиции.

Боят привършваше…

За да могат от склоновете на Гуругу да отидат до самия връх, както предвиждаше Карминильо, трябваше да пътуват поне два-три часа. Нощта още не бе превалила, когато младият инженер, ориентирайки се не толкова лесно по плана, който намериха в гондолата на балона, реши да слезе. Спускането, което е най-опасното при този вид въздушен полет, за щастие, стана лесно.

Карминильо успя, след като изпусна част от газа, да застави балона да се спусне почти до земята. Няколко минути котвата се влачи по земята, после се заби в един кактус. Балонът се залюля във въздуха и гондолата опря във върха на един зъбер.

Като се убеди, че балонът е здраво закрепен, Карминильо отново пусна част от газа и тогава аеростатът просто седна на земята. Пътниците от балона, които успяха за толкова кратко време да изминат този дълъг и труден път, пътуваха щастливо и спокойно. Те бяха само на километър от целта, към която се стремеше хитаната. Двата рога, или двойният зъбер от централната част на хребета на Гуругу, се виждаха ясно при светлината на изгряващото слънце.

Наоколо цареше гробна тишина. По тия височини, сред дивия хаос на скалите, тук-там обрасли с кактуси, нямаше никакъв живот.

— Странна приумица на природата! — чудеше се Педро.

— Какво има? — попита Карминильо.

— Говоря за приказния цигански вожд. Кой дявол го е накарал да избере за погребението си такова запратено накрай света място?

— Не е попитал теб, така ли? Ти би му дал друг съвет.

— Разбира се, че бих му дал друг съвет! — отвърна Педро. — Преди всичко колко погребения се извършват без помен? Кажете, за Бога, как биха могли да дойдат тук роднините на скъпия покойник, за да го оплачат?

— Боже мой, за какво си се загрижил! — неволно се засмя Карминильо. — Не, ти си непоправим, Педро.

— Какъвто от люлката, такъв и до гроба! — отвърна юристът.

Като си отпочинаха малко, нашите пътници отново продължиха. Разбира се, те предварително изпуснаха всичкия газ от балона. Педро със своята безгрижност нямаше нищо против да се отреже балонът и да се пусне да лети сам по волята на вятъра.