Читать «Тайното съкровище» онлайн - страница 44

— Ти си вече най-богатата жена, Цамора — каза Педро, като й подаваше намерените съкровища. — Тук са заключени най-малко петстотин хиляди франка. Поздравявам те!

— Приемам поздравленията ти, приятелю Педро! — отвърна с лъчезарна усмивка хитаната. — Но аз. . . не за тия богатства. . . Тия скъпоценности могат да останат в гроба на вожда на Седемте племена! Аз ще се задоволя само с талисмана!

— Какво крие този загадъчен талисман? Разкажи ни историята му — полюбопитства Карминильо. — Ти много пъти си обещавала, Цамора, да ни разкажеш за това!

— С голямо удоволствие ще ви разкажа всичко — живо отвърна хитаната. — Щом сега разполагам с талисмана, вече имам много права, които преди ми бяха отнети, и сега мога открито да говоря за това, за което преди бях длъжна да пазя пълно мълчание. За съжаление, това, което ще ви разкажа, далеч не е цялата тази странна история. Изобщо днес почти никой не знае легендите докрай, историите, свързани с нашето племе и неговото скитничество по света. Мога да ви разкажа само онова, което зная от моята майка. И така, според нейните думи ние, циганите, известни скитници по света, навред свои и навред чужди, водим началото си от съюза на някакъв храбрец от страната на чудесата — от Инд или Индия, с някаква египетска принцеса. Индусът се наричал Map Аменготеп, а жена му била египтянката Цамора. Съюзът на принцесата с индуса не бил по волята на египетските жреци. Принцеса Цамора била дадена под съд, защото издала някакви свещени тайни от древната страна на пирамидите, тайни знания на йероглифите: изкуството да се предават мисли от разстояние, изкуството да се четат чужди мисли, изкуството да се приспива човек в дълбок сън и да се извикват у спящия ясновидски сънища и така нататък. За това провинение принцесата я чакало смъртно наказание: трябвало жива да я зазидат в подземията на пирамидата, построена от собствения й баща. Но нещо се случило и смъртното наказание било заменено с вечно изгнание, а така също били изгонени и нейният съпруг, децата, слугите и робите й. От онова време тия изгнаници, които приели името хитан, шитан или житан, се скитат по света. Те са навред свои и навред чужди. Те нямат своя родина, но затова пък целият свят е техен. След време, когато циганите се размножили и увеличили доста, те се разделили на седем главни рода, или племена, и на други второстепенни родове. Кога циганите са минали в Европа? Легендата разказва, че това станало по време на кръстоносните походи. Тогава започва и жестокото преследване на нашето племе. Обвинявали ни в сношения със злите духове, в магьосничество, в разпространЯване на заразни болести и в какво ли не още… Затваряли ни, гилотинирали ни, морели ни с глад, изгаряли на кладите хиляди от нас, давели ни в реките, в блатата, тровели ни, сякаш сме диви зверове. Но нашето племе е плодовито. Така сме успели да се съхраним досега. Когато се образували седемте рода, всеки род имал свой вожд, или цар. Те се избирали, но били непременно от оная фамилия, която имала родствени връзки с Аменго-теп и принцеса Цамора. Загрижени за съдбата на своите сънародници, преди хиляда години седемте рода цигани си избират на общо събрание край Магдебург общ вожд на Седемте съединени племена. Той бил най-старият от рода на Аменготеп и му дали същото име — Аменготеп. Тоя цигански император е трябвало да се скрие в страна, където не можели да проникнат враговете на циганите, и в неговите ръце се събрали богатствата на Седемте племена. Той имал право да определя пътуването на дадено племе, като му определял и съответната територия, където да се засели. На тая територия, за да не си навлекат гнева и проклятията на своите съплеменници, не можели да се заселват цигани от другите родове. Родът на Аменготеп II е управлявал циганите около петстотин години. Сетне започват разпри и раздори. Циганите престанали да се подчиняват на заповедите на императора, който се скрил в Египет, сред фелахите и арабите. И тогава именно се появява този тайнствен талисман, който току-що намерихме в гроба. Според легендата този талисман е принадлежал на царица Цамора. Него е могла да наследи само жена. И жената, която притежава този талисман, може да стане царица — царица на оня род, към който принадлежи. Тогава, в памет на египтянката Цамора, тя придобива и правото да си избере съпруг, дори ако той е чужденец. Как е бил погребан талисманът с трупа на последния потомък на индуса Map Аменготеп — аз не зная. Обаче зная, че моята майка цял живот мечтаеше да се сдобие с този талисман… и да напусне своето племе. „Жената циганка — казваше майка ми — е робиня на племето. А аз не искам да остана робиня. Искам да имам право да разполагам сама със себе си, без да моля племето за позволение и съгласие!“ Бедната ми майка! Не можа да осъществи мечтата си: тя имаше силни врагове и един от тях, някой си Архаз, струва ми се, погуби майка ми, защото не се съгласила да му стане жена