Читать «Тайното съкровище» онлайн - страница 39

Да намерят оръжие не бе трудно: наоколо се търкаляха стотици маузери. В раниците на войниците се намериха и сухари, и консерви, а в походната чанта на един офицер — няколко бутилки херес и малага. С тази плячка бегълците можеха да преживеят поне още три-четири дни.

— Какво е това, Карминильо? — с тревожен глас попита хитаната, слагайки ръка върху рамото му, когато малкият отряд се готвеше да напусне бойното поле.

— Аеростат! Привързан балон! — отвърна Карминильо. — Испанците са го носили навярно за да го ползват при дневните си разузнавания.

— А защо не лети?

— Защото е привързан.

— Но там би трябвало да има хора?

— Едва ли! Те биха се обадили, щом чуят нашите гласове. Не, там няма хора. На сутринта рифиотите ще приберат тоя балон.

— А не можем ли ние да използваме аеростата! — запита Педро.

Карминильо загрижено огледа аеростата. Беше великолепен военен балон, напълно здрав и се клатушкаше на не много голяма височина над бойното поле. Интересно как куршумите на рифиотите не го бяха пробили. Но фактът си е факт.

Като го огледа още веднъж, Карминильо запита Цамора:

— Къде искаш да отидеш с него?

— Аз ли? — като че ли се сепна в своята замисленост хитаната. — Ти знаеш. Трябва да се добера до двойния връх Гуругу. Там, между два зъбера в една падина, е погребан вождът на Седемте съединени племена.

— Значи ти не се отказваш от идеята си?

— Талисманът — това е моята свобода. Аз или ще се сдобия с този талисман, или… животът няма да ми е нужен! — отвърна категорично Цамора.

— А какво мислиш за едно пътуване по въздуха? Не се ли страхуваш да летиш с балон?

— От нищо не се боя, стига да се добера до целта! Но защо ме питаш?

— Защото лесно можем да вземем балона. Нощем тук постоянно духа вятър от морето към сушата. Сега сме на склоновете на планината Гуругу. Следователно вятърът духа към върха. Ако не използваме балона, ще ни е необходимо да пътуваме, излагайки се на хиляди опасности, още два-три дни до мястото, където е погребан твоят талисман. Ако си послужим с аеростата, за няколко часа ще изминем голямо разстояние и ще слезем близо до върха. С една дума, ще можем да облекчим задачата си.

— Като станем аеронавти! — усмихна се Педро. — И аз отдавна мечтая за едно летене. Представям си как биха се изплашили моите кредитори, ако можеха да ме видят в коша на балона. Сигурно веднага биха ме обявили за душевно болен и биха призовали съда да се разпореди незабавно. Напук обаче на всичките ми многобройни кредитори аз съм твърдо решен — ще летя!

Карминильо успя без много труд да притегли аеростата почти до земята. Копринената стълбичка, която висеше от балона, допря земята. Педро пъргаво като катерица изкачи стълбата и влезе в гондолата, откъдето се разнесе неговият тържествен вик:

— Ура! Тук имаме истински ресторант. Има термоси, а в термосите, о-хо, ароматно горещо кафе, бульон и какво ли не още — от вкусно по-вкусно!