Читать «Тайното съкровище» онлайн - страница 38

Испанците се хвърлиха на нож, за да си пробият път, но този опит предварително бе осъден на неуспех: те трябваше да изкачват стръмни склонове, заети от рифиоти, а планинците стреляха срещу тях отгоре надолу, иззад прикрития, без да бъдат засегнати от испанския огън. Скоро куршумите на рифиотите пратиха испанците чак в дъното на прохода. Тогава испанските войници се опитаха да си пробият път на запад. Но и този опит пропадна, защото пред колоната израснаха цели пълчища въоръжени с ятагани и револвери планинци. Наистина, те бяха принудени да отстъпят под натиска на пехотинците, но само стъпка по стъпка, сетне се пръснаха и тогава върху испанците връхлетя една истинска жива лавина — конницата на рифиотите.

Редовете на испанците се топяха, докато пълчищата на рифиотите се множаха. Главната колона се опита да се притече на помощ на своите другари още щом започна боят в прохода, като си проправяше път с гранати, но топовният гърмеж не вършеше кой знае каква работа, защото обстрелваха бързо движещата се конница на рифиотите.

Тази конница се струпваше пред колоната, обсипваше я с дъжд от куршуми, изчезваше за миг, както се бе появила, и отново се събираше, за да се хвърли в нова отчаяна атака.

— Те отстъпват! Боже мой, те отстъпват! — тюхкаше се Педро, като наблюдаваше как главната колона бе започнала да се изтегля под силния натиск на рифиотите, оставяйки предния отряд на произвола на съдбата.

А в прохода се разиграваха последните сцени от кървавата драма: съпротивата на испанците бе сломена и вместо бой започна сеч. Рифиотите се справяха с последните групи испанци, останали от разбития полк. Не ги щадяха — колеха ги, разстрелваха ги. От прохода Гран Лупо, където през тази нощ бяха влезли осемстотин отбрани испански войници, не излезе нито един!

Рифиотите също дадоха жертви. Около триста-четиристотин техни трупа останаха по бойното поле. Но победата бе на тяхна страна и те имаха основание да се гордеят с това. Бяха удържали бляскава победа над испанците. Нанесоха огромни загуби на своя вековен враг.

Канонадата от боя започна да стихва. Без да се погрижат за своите ранени и мъртви, рифиотите хвърлиха последните си сили срещу главната колона, като се надяваха да унищожат и нея.

Зоркият Карминильо реши, че трябва да се помогне на испанските войници.

— Напред, приятели! — викна той. — Трябва веднага да слезем долу!

— Защо? — недоумяващо го запита Педро.

— Първо, там ще можем да се сдобием с оръжие. На мъртвите то не е потребно вече. А на нас ще ни послужи. Ей Богу, ако потрябва, скъпо ще дадем живота си! И второ, там ще се сдобием с провизии!

— Провизии, казваш? — ободри се Педро. — Е, това е друго нещо! За това си заслужава да рискуваме. За пакет сухари и шише коняк съм готов да се бия с цяла орда рифиоти!

— Не бързай да се радваш. Бас държа, че там долу ще намерим само чакали или куп арабски старци, дошли да доубиват и обират ранените — охлади ентусиазма му инженерът.

Карминильо не се лъжеше. Като слязоха долу, в прохода, нашите герои не видяха жива душа, ако не смятаме няколкото ранени, които раздираха въздуха с предсмъртните си стонове.