Читать «Тайното съкровище» онлайн - страница 33

Цамора трепна, но веднага се опомни.

— Не се плаша от клетвите ти, стара вещице! — отвърна тя гордо. — Който сипе клетви без основание, те падат върху главата му!

— Хахаха! — смееше се дрезгаво магьосницата. — Аз проклинам теб, ти проклинаш мен… Но аз те обичам, красавице! Независимо, че открадна моята слава, че твоето появяване затъмни чара на Сонора. Днес е празник за мен, голям празник! Имах възможност да видя своята съперница! Сега си в моите ръце, красавице Цамора! И вече няма да излезеш оттук, не, ти никога не ще се върнеш вече! Хахаха!

Цамора я гледаше с все по-голямо недоумение и ужас!

— Но аз съм добра — продължаваше магьосницата. — Аз съм твоят ангел хранител. Гостоприемна съм! Сега ще празнуваме. Такъв е старият ни закон. Ще те нахраня и ще те напоя! Ще те напоя с виното, от което кръвта пламва и кара сърцето да бие сладко… Хахаха! Пий, красавице! Пий от моето вино!

И магьосницата, като се завъртя из полупразната стая, извади от някакво кьоше бутилка от тъмно стъкло и я поднесе до устата на момичето. Цамора с отвращение отблъсна бутилката.

Част от течността се разля по гърдите й. И изведнъж колибата се изпълни с остра, замайваща миризма.

— Аха! Отказваш! — изписка ядосано бабата. — Мислиш, че това е отрова? Е, да! Трябва да ти призная, че е отрова. Но сладка отрова, която не убива тялото, а носи забрава и предизвиква сладостни мечти. Ето, и аз ще пийна! Погледни!

И магьосницата изпразни бутилката наполовина.

— Когато намеря тревите, които дават тоя вълшебен сок, аз ликувам! — добави бабата. — Погледни как отново се подмладявам, как отново ставам предишната красавица. Нима не виждаш как бръчките на лицето ми изчезват, как силно блестят очите ми, колко гъвкаво и стройно става тялото ми?

Цамора с ужас и отвращение гледаше все по-бързо опиващата се магьосница. С тихо хикикане старата легна на пода и запълзя като змия, без да изпуска изпразнената вече бутилка от костеливата си ръка.

— Скоро ще дойде синът ми — напевно нареждаше тя. — Моето синче, красавецът ми Журба Янко. Когато ни види двете, ще се изненада. Няма да може да различи коя от двете е по-хубава: Цамора или Саба Сонора? Хахаха!

Изведнъж бабата помръкна и гласът й гневно се извиси:

— Ти си крадла! Ти похити моята красота! — викаше в пристъп пияната старица. — Но почакай, змийо! Ще ти избода очите ей с тия нокти! Ще залея лицето ти с отрова, та нищо да не остане от красотата му, ще изгоря атлазената ти бяла кожа. Ще ти оскубя цялата къдрава коса! Нищо да не остане от теб! Нищо!

И олюлявайки се, тя се надигна и запристъпва несигурно към Цамора. През всичкото това време момичето напрягаше всички сили, за да развърже ръцете си. Но бе успяла само да поохлаби малко възлите. Тайно от бабата тя почти бе прегризала въжето на едно място.

Съзнанието за наближаващата опасност върна на момичето всичките й млади сили. Старата видя, че Цамора се отвързва и с вик се нахвърли върху нея. Но Цамора пъргаво се извърна и със силен удар в гърдите я повали. Магьосницата Саба като котка яростно се нахвърли и сграбчи за косата своята съперница.