Читать «Тайното съкровище» онлайн - страница 31

— Доволен ли си, Ахмед, син на Мамуда? — попита го той. — Ти мечтаеше за рая на Мохамед! Върви сега там и се надявай да намериш мечтаните прекрасни млади голи жени!

Тялото на Ахмед потрепера, главата, почти отделена от трупа, увисна назад. Очите му се склопиха навеки.

Като се полюбува на агонията на своя враг, Хасан, опиянен от собствената си жестокост, тръгна към Цамора, която го гледаше с ужас и отвращение.

— Хахаха! — смееше се зловещо рифиотът. — Изплаши ли се, мургава красавице? Защо трепериш цяла? Не бой се, моя гълъбице! Твърде си привлекателна, за да позволя да загинеш от ножа ми! Не се страхувай от мен. Красотата ти трябва да те прави горда и храбра. Заради теб убих един от най-смелите воини на нашето племе. Беше го омагьосала с красотата си, беше го подлудила! И какво? Сега да те предам на някаква магьосница? Как не!

Цамора гледаше с искрящи от ярост очи убиеца.

— Не се гневи! За теб ще се намери по-добро място. Няма да те направя царица на моя харем, както искаше младият Ахмед. Аз съм по-умен от него. Но едно местенце в харема ми ще се намери за теб — бърбореше Хасан.

Цамора невъзмутимо бе вперила гневен поглед в него.

— Не ме стрелкай така с огнените си очи! Не ще ме изплашиш, гълъбче!

Цамора се наведе и захапа до кръв ръката на Хасан.

— О, ти искаш да ухапеш като змия ръката, която те гали? Почакай, почакай! Скоро ще те отуча да хапеш!

И Хасан размаха свистящия, бич, с който си служеха рифиотите. Бичът изплющя във въздуха, готов да прореже нежните рамене на момичето, когато някаква жилава ръка се стовари върху китката на убиеца и груб, насмешлив глас извика:

— Така ли рифиотите войници изпълняват заповедите на своя вожд?

Хасан изплашено отскочи. Бичът падна от ръката му. Пред него стоеше Господарката на ветровете, магьосницата Саба.

— Или ти забрави, войниче, че очите ми виждат и през земята, и през морето? — добави Саба.

Погледът й изплаши суеверния рифиот. Лицето на Хасан пребледня. Ръцете му се разтрепереха. Този, който хладнокръвно можеше да убие всекиго, сега не смееше да погледне в очите съсухрената бабичка. И треперещ с цялото си тяло, той заотстъпва назад под стрелкащия го поглед на Господарката на ветровете. Зад него зееше дълбока яма.

— Знаеш, че само от една моя дума земята може да се разтвори и да те погълне!

Стигнал до края на ямата, рифиотът инстиктивно отскочи назад, когато бабата издигна сухата си ръка над него. И наистина му се стори, че земята като че ли по даден знак се разтвори под краката му. Той политна към ямата, удари силно главата си и падна в несвяст.

Но не бе мъртъв. Лежеше, преструвайки се на умрял, за да заблуди бабата. Саба го погледна пренебрежително. После отиде до коня, за който бе вързана Цамора, и без да продума, го поведе по една планинска пътечка.

Едва след половин час, като се увери, че бабата повече няма да се върне, рифиотът се реши да излезе от ямата. Конят му кротко и спокойно пасеше наблизо. Хасан се метна бързо на седлото и без да се обърне нито веднъж, отлетя към селището. Конят на загиналия Ахмед препускаше след него.