Читать «Тайното съкровище» онлайн - страница 35

— Не закуска, а вечеря! — поправи го Педро. — Ти забрави, че това се случи през нощта! Когато на помощ ни дойде Цамора, нямаше още дванайсет часа.

И като помълча малко, Педро добави:

— Всъщност, ако не пречеха някои странични обстоятелства, аз бих направил днес предложение на Цамора.

— И какво би ми предложил, Педро? — полюбопитства хитаната.

— Ръката и сърцето си! — полусериозно, полушеговито й отвърна испанецът. — Сърцето ми е изпълнено с признателност към теб. Душата ми прелива от възхищение към теб! Ти, нежно момиче, успяваш да се изплъзнеш от ръцете на магьосницата, да я хвърлиш в пропастта, да прелетиш дебри с хвърковатото си конче, да ни намериш по воя на зверовете и…

— И се хвърляш в неравен бой с лъва! — добави Карминильо. — А как служи само старият пистолет на Сиза Саба!

— Ама че история! — цъкаше с език Педро. — Не, това трябва да се запише! Нима друг някой е излязъл срещу лъв с пистолет и то напълнен със сачми?

— Нали сачмите в случая свършиха работа? Сачмите попаднаха точно където се целеше и ослепиха лъва. А ослепеният лъв повече не може да бъде опасен. Така Цамора успя да го убие след това с ятагана. И да освободи първо мен. А след това не закъсня и твоето освобождение, Педро.

— Да не говорим повече за това, сеньори — с явно неодобрение помоли хитаната. — Направих това, което бях длъжна да сторя, и нищо повече! Доволна съм, че успях да дойда навреме. Но ако продължавате да ми напомняте за случилото се, ще ви намразя.

— И двамата ли? Или само мене? — лукаво я погледна Педро. Сетне добави: — А какво стана със сърцето и ръката, Цамора? Аз съм беден, но честен студент. От благородна фамилия. Като завърша университета, ще получа добро място, ще си обзаведа собствен дом. Тогава ще ми трябва добра домакиня, която да умее да ми готви любимите ястия.

— Че защо ще ти е нужна тогава Цамора? Не можеш ли да си вземеш някоя икономка?

— Е, да. Но преди всичко ще ми трябва жена, храбра като Цамора. Жена, която да умее…

— Да се справя с лъвове!

— Какви лъвове? — безгрижно махна с ръка Педро. — Има и по-страшни двуноги зверове.

— Кои имаш предвид? — поинтересува се Карминильо.

— Ами кредиторите. Забрави ли? Колкото до мен, предпочитам да се срещна с цяла дузина лъвове, отколкото с двама кредитори. Ако се оженя за Цамора, убеден съм, че всичките ми кредитори скоро ще разберат с кого ще си имат работа, и ще преценят, че е съвсем безполезно да си искат обратно старите ми дългове по техните разбойнически полици. Нали така, Цамора?

— Не! — рязко отвърна хитаната, като сключи витите си вежди.

— Е, нищо — успокои се сам Педро. — Няма да свърша със самоубийство след жестокосърдечния отказ на една красавица.

— Млъкни, дърдорко! — прекъсна го Карминильо, комуто не харесваха тия шеги.

— Защо трябва да мълча? Та аз съм гладен, пък гладният стомах настройва печално. А печалното настроение може да се прогони с весел разказ. Затова ще продължа. Впрочем, приятели, сеща ли се някой какво стана с нашите познайници?