Читать «Тайното съкровище» онлайн - страница 29

Слънцето залезе. Птиците отлетяха, но насекомите останаха, като продължаваха разрушителната си работа. В гората замигаха фосфоресциращите очи на хищниците, привлечени от вонята на мърша. Чу се вой и кисък на хиена. Изплашено залая чакал. Дрезгаво заджафка и африканска лисица.

Но тоя зловещ хор бе заглушен от далечен гръмогласен рев. Друг подобен глас му отвърна. Това бяха идващите лъвове.

Педро немощно изохка.

— Кураж, приятелю! — викна му измъченият Карминильо. — Спасението наближава! Идва смъртта!

— Покорно благодаря! — отново се опита да се пошегува юристът. — Лично аз нямам нищо против смъртта, но бих предпочел да дойде не избавителката смърт, а избавителят живот!

Огромен лъв с блестящи очи с един скок се озова на поляната. Той жадно душеше, издувайки ноздри и пляскайки с мощната си опашка. Освен миризмата на мърша лъвът долавяше и тази на живите хора.

И това го учудваше.

Лъвът подозираше някакъв капан, негодуваше от дързостта на човека и беснееше от ярост. Един изплашен чакал, доближил трупа на бика, където в безсъзнание се намираше Педро, изквича, отскочи встрани и изчезна в гората. Някаква нощна птица, меко шумейки с огромните си крила, прелетя над поляната и кацна на близко дърво.

Лъвът отново изрева, готов за повторен скок.

В същия миг край гората се появи някакво светло привидение. Всъщност това бе висока, стройна жена, цялата в бяло. В бледото сияние на луната блесна остър ятаган в ръката й. Стъпките й бяха твърди и спокойни, в тях имаше непоколебима решителност. Пристъпваше тихо, леко, също като някакъв нощен призрак.

Карминильо, на края на сетните си сили, помисли, че това са предсмъртни халюцинации.

— Благодаря ти, смърт, избавителко моя! — простена той. — Цамора, сбогом! Умирам, без да мога да ти кажа колко те обичам!

* * *

Но нека се върнем малко назад и проследим другите герои от този разказ — предателя Янко и старата циганка Сиза Саба, както и претендентката за трона на циганското царство — красивата хитана Цамора. Читателят помни, че и Цамора заедно с испанците бе пленена от рифиотите. Вождът, който бе заместил убития Абдала, даде някаква заповед на двама войници. Те вързаха пленничката за седлото на един кон, възседнаха своите коне и я подкараха встрани от пътя.

Известно време вървяха мълчаливо, като че ли не обръщаха внимание на пленената. Но всъщност те зорко я следяха, макар и крадешком. Бледа, с разкошни, разпилени черни коси, падащи изпод забрадката, хитаната също мълчеше.

— Хасан! — обърна се единият войник към другаря си.

— Какво има, Ахмед?

— Хасан, виждал ли си в живота си по-красива жена от нашата пленничка? Имало ли е в дома ти такава хитана?

— Тя е наша пленничка, не забравяй това! — с негодувание му отвърна Хасан. — Тя е пленничка на цялото племе. Затова не ме занимавай с нейната красота! Тя не ме интересува!

— А мен ме интересува! — горещо отвърна Ахмед. — Ти вече си стар и харемът ти е пълен с жени. Богат си и можеш да си купиш каквито си искаш робини. Докато аз съм беден и в харема ми има само две жени. На едната лицето е обезобразено от шарка. Втората е стара негърка, грозна като гробищен призрак. А аз съм млад и не съм безразличен към младите и красиви жени!