Читать «Тайното съкровище» онлайн - страница 30

— И какво си намислил? Ние сме длъжни да предадем пленничката на определеното от старата магьосница място.

— Длъжни? — иронично повтори думите му Ахмед. — В името на какво сме длъжни, Хасан?

— Трябва да се подчиняваме на заповедите на вожда, Ахмед!

— Ами ако не признавам авторитета на вожда? Ако неговите заповеди не струват за мен и пукната пара? Аз съм свободен рифиот и над мен не тежи ничия власт освен тая на Аллах. Тъкмо тук виждам волята на Аллах: той ми изпраща желаната плячка — тази прекрасна като мечта хитана. Тази пленничка ще бъде царицата на моята душа, звездата на моя харем!

— А мен забравяш ли? — гневно извика Хасан.

— Какво искаш да кажеш? Не те разбирам — възмути се Ахмед.

— Забравяш, че аз съм по-стар от теб и това старшинство ми дава по-големи права върху плячката, отколкото на теб!

— Какво? Искаш да ми оспориш пленничката? — изрева още по-настървено Ахмед.

Хасан, бърз като светкавица, улови ятагана си и заканително го размаха над главата му.

— А, така, значи! — задъхвайки се, изкрещя Хасан. — Смяташ, че не умея да въртя ятагана? Чакай, чакал такъв!

И в миг се хвърли върху Ахмед. Остриетата на двата ятагана се кръстосаха.

И двамата бяха отлични фехтовчици, изкуство, което дори в яростта си те владееха безукорно. Нападаха и се бранеха, нанасяха удари и ги парираха. От съзнанието им не изчезваше една картина: голи европейки, красива плячка и пир на победители в името на Аллах. Със затъкнати в поясите старовремски пищови.

Първата схватка мина без резултат. Само по лъскавата кожа на единия от конете струйна алена кръв. Животното бе ранено.

Като се поотдръпнаха встрани, рифиотите се изгледаха кръвнишки, готови за нов удар. Цамора, която се бе поокопитила, следеше с мрачноискрящ поглед ожесточения бой и с бледи устни шепнеше проклятията си, като от все сърце желаеше смъртта и на двамата.

Те отново се сграбчиха. Схватката трая само миг. Ятаганът на Ахмед бе нанесъл дълбока рана в лявото рамо на Хасан. Върхът на ятагана на Хасан пък бе пронизал гърдите на младия разбойник и се показа на гърба му между лопатките.

Ахмед се наклони, плъзна се по седлото и падна с главата надолу. Конят му изплашено отскочи встрани. Кракът на смъртно ранения се закачи в стремето. Подплашеният кон като стрела полетя, влачейки тялото. Главата на войника докосваше земята и глухо кънтеше от ударите по камъните. Най-сетне стремето се развърза и Ахмед се простря на земята. Конят му, силно треперещ, спря на две крачки и с кръвясали очи гледаше своя потънал в кръв господар.

Хасан доближи победения враг. Като го видя, Ахмед понечи да стане и изстиващите му ръце с треперещи пръсти потърсиха дръжката на ятагана. С изкривена усмивка, скърцайки с блясналите си зъби, Хасан се наведе над младия рифиот и бавно, с наслада, прекара по шията му острието на малък тъп нож.