Читать «Тайното съкровище» онлайн - страница 28

Педро не можа да довърши, защото на поляната, където лежеха пленниците, нахлу с викове цяла тълпа войници от племето Бени Асан. Пред очите на пленниците някакъв войник преряза с изтъпен, ръждив нож гърлата на гладните бичета, след това започна да разпаря коремите им и да вади вътрешностите. Тълпата с любопитство следеше кръвожадната дейност на касапина и надаваше ожесточени викове.

— Какво ли ще правят? — тихо запита Педро.

— Ще видиш! — отвърна другарят му. — Предай душата си на Бога, приятелю!

Силни ръце уловиха двамата пленници и ги повлякоха нанякъде. Само миг и испанците бяха напъхани в изкормените животни. Оставиха навън само главите им. И като върза биковете с въжета, тълпата мъже ги завлече до една полянка сред гората.

— Лежете си тук, неверници! — извика им един от рифиотите.

— Скоро ще ги разкъсат лъвовете и чакалите! — ликуваше кръвожадната тълпа.

При осъдените на това страшно наказание дойдоха група войници от племето Бени Асан. Водач на групата бе същият вожд, по заповед на когото бяха нападнати испанците след дуела.

— Кучета! — обърна се рифиотът към студента. — Вие убихте и ранихте повече от двайсет души от най-добрите ни войници. Затова сте заслужили най-тежкото наказание: да бъдете подложени на такива мъки, за които да говори цялата страна!

Карминильо гордо изгледа дивака.

— Страхлив чакал! Нашата смърт не ще остане безнаказана! За нас ще отмъстят. Селищата ви ще бъдат заличени от лицето на земята, стадата ви ще бъдат ограбени от враговете ви, а вие ще станете роби или ще загинете мърцина в пустинята! Така Аллах наказва негодниците, нарушили клетвата!

— Клетва, дадена на враг, не е клетва! — отвърна рифиотът. — Лай колкото си искаш, християнско куче! Ние не се боим от враговете, защото сме калени в битките войници, а твоите братя са псета, които веднага ще се разбягат от страх, щом чуят гласа на царя на пустинята — лъва! Скоро и ти ще чуеш този глас. Тогава… Спомни си престъпленията към племето Бени Асан!

— Небето ще ни спаси, убиецо! И ти отново ще чуеш моя глас!

Ядосаният рифиот бе готов с един замах на своя остър ятаган да отсече главата на Карминильо, но се въздържа и каза:

— Зная към какво се стремиш, невернико! Опитваш се да ме дразниш. Искаш смъртта ти да бъде лека! Но това няма да ти се отдаде! Смъртта ти ще бъде бавна, мъчителна, ужасна. Тогава си спомни за тези думи! Прощавай!

— Прощавай! — викна и Карминильо след него. — Спомни си и ти за нас! Часът на отмъщението е близък, чакал на пустинята!

Рифиотите си отидоха. Осъдените останаха сами в пустинята, лице срещу лице с дебнещата ги ужасна смърт.

Времето минаваше бавно, час след час. Труповете на биковете започнаха да се разлагат. Въздухът се изпълваше с ужасна воня. Милиарди насекоми кръжаха и се трупаха, пълзяха отвред към труповете. Огромни мравки бяха нападнали труповете на биковете и се вмъкваха вътре покрай главите на пленниците. От небесните висоти се спуснаха ястреби лешояди и накацаха по околните дървета. Те все още бяха изплашени от биковете на хората, но гладът надмогваше страха им и от време на време някоя птица със зловещ вик се спускаше и откъсваше от гниещото месо.