Читать «Тайното съкровище» онлайн - страница 27

Конят се отпусна на предните си крака, но веднага направи отчаян скок. Шейхът гръмна, но не успя да се премери и куршумът му изсвири във въздуха. Вторият куршум на Карминильо не отмина отново целта. Конят на шейха пак се изправи, но ездачът му вече не можеше да го задържи. Конят силно го разтресе, той изпусна пушката си и се повали назад. Когато арабите с викове доближиха своя вожд, шейхът бе вече мъртъв. Куршумът, изпратен от Карминильо, беше попаднал точно между очите на Абдала, непобедимия воин от племето Бени Асан.

Карминильо слезе от коня.

Рифиотски воин се хвърли върху него, като ръкомахаше.

— Куче! — викаше в изстъпление той. — Подло християнско куче! Скъпо ще ни платиш за убийството на най-достойния вожд!

— Нима в сражението имаше нещо нередно? — отвърна му спокойно испанецът.

— Мръсен неверник! — доближавайки го, все повече ревеше рифиотът. — Ще те убия!

— Няма да посмееш! Твоят вожд с честната си дума гарантира нашата безопасност. Не би посмял да престъпиш клетвата на вожда си.

— Шейха го няма! Мястото ти е в ада!

Карминильо разбра, че рифиотите не държат на честната дума, както би трябвало. И когато хвана пушката си, за да се брани, неколцина рифиоти го заобиколиха, нахвърлиха се върху му, нападнаха и останалите двама.

Карминильо се бранеше геройски, като използваше пушката си вместо цепеница и удряше с нея по главите на нападателите, но численото превъзходство си казваше думата.

Двама — трима от рифиотите паднаха в краката на испанеца, но десетина други веднага го обградиха и го повалиха.

Когато се огледа, видя, че лежи на земята до Педро. И двамата бяха разоръжени, с вързани ръце и крака.

Пленена бе и красивата хитана.

И тримата бяха качени на коне и рифиотите потеглиха на път. След няколко минути двамата планинци, които придружаваха хитаната, се отделиха от отряда и отидоха някъде встрани.

— Прощавай, мила! — извика Карминильо на хитаната. Отговори му риданието на водената незнайно накъде хитана. След едночасово пътуване рифиотите стигнаха до своето селище. Пленниците бяха наобиколени от цяла тълпа жени и деца. Цялата тая сбирщина започна да ги замеря с кал и камъни, да се гаври с тях. Придружаващият ги конвой не се намесваше в тези издевателства.

— Какво смятат да правят тия зверове? — запита Педро, когато видя, че доведоха отнякъде два мършави и гладни бика. — За Бога, Карминильо, за нас ли ще приготвят обяд? И какво ли ще ни предложат?

— Въже на шията или куршум в челото — мрачно отвърна Карминильо.

— О, не, не съм съгласен! Това е против всички Божии и човешки закони! В международното право е предвидено…

— Ах, млъкни най-сетне! — невъздържано извика инженерът. — Ти забравяш в чии ръце сме попаднали. Няма на какво да се надяваме.

— Протестирам! — извика Педро. — Докато съм жив, ще продължавам да се надявам. Съветвам и теб да не падаш духом!

— Но само някакво чудо би ни спасило! А аз в чудеса не вярвам.

— А защо да не вярваме, че такова чудо може да се случи? Нали историята ни изобилства с примери…