Читать «Тайното съкровище» онлайн - страница 25

— Хей, неверници! — извика им рифиотът на испански. — Съпротивата ви е безполезна! Предайте се!

— Кому?

— На мен!

— Ти кой си?

— Шейхът на рифиотите. От рода Бени Асан Абдала. Прозвището ми е Лъва на рифа — гордо отвърна арабинът. — Името ми е познато на всички испанци в тая страна.

— Много ми е приятно да се запознаем — с ироничен поклон му отвърна Карминильо. — Какво иска от нас знаменитият Лъв на рифа? Защо нападнахте нас, мирните пътешественици?

— Вие сте испански шпиони и сте тук на разузнаване, нали?

— Кой ти е казал, че сме шпиони? — избухна Карминильо.

— Това е лъжа! Ние претърпяхме корабокрушение край тези брегове и потърсихме подслон във вашите планини. А вие, вместо да ни се притечете на помощ, ни нападате!

— Езикът ти е измамен като езика на змия! — отвърна арабинът. — Но ти няма да ме измамиш. Аз зная кой си. Казваш се Карминильо да Истмо. Това е името на един от нашите най-отявлени врагове. Ти си син на Франческо да Истмо, инженера, който бе агент на испанското правителство и изкупуваше земята ни.

— Не отричам. Аз наистина съм Карминильо да Истмо — отвърна спокойно испанецът. — Но кълна се в честното си име, че баща ми никога не е бил агент на ничие правителство. Той само искаше да организира във вашите планини голямо предприятие, което да заработи и да обогати целия край. Той беше не враг, а приятел на планинците.

— Но бе испанец, а испанците са наши враговеГ Ти вероятно не знаеш, че от няколко дни сме обявили свещена война на испанците.

— Така ли? Ще видим! — високомерно отвърна Карминильо. — Колко струва вашият „свободен народ“ ни стана ясно. Няколко стотици само срещу трима и какво спечелихте?

— Скъпо ще ни платите за жертвите, които дадохме! — почти яростно извика рифиотът.

Карминильо дрезгаво се изсмя.

Рифиотът заскърца със зъби. Хвана пистолета си, но в същия миг цевта на маузера на испанеца се насочи към гърдите му. Арабинът едва успя да овладее яростта си.

— Лаят на кучето не може да оскърби ухото на лъва! — отвърна му надменно арабинът.

— Какво още имаш да ни кажеш? — попита Карминильо. — Търпението ми се изчерпва. Ти не умееш да се държиш цивилизовано. Кажи какво искаш и се махай!

Очите на рифиота блеснаха.

— Предай се, иноверецо! Ако се откажеш от безполезната съпротива, ще ти подаря живота от съжаление, макар да не заслужаваш това!

— Благодаря за тая милост! — иронично отвърна Карминильо. — Виждам, че много се страхуваш, високопоставени шейх!

— Какво? Аз да се боя от вас? Хайде де! — извън себе си извика рифиотът.

— Е, да. Ясно е, че се страхуваш да излезеш в открит бой с нас и затова ни предлагаш да се предадем.

— Кучета проклети! Аз ли се боя от вас? Аз, Лъва на рифа? Рифиотът беснееше.

— Защо го дразниш? — тихо попита Педро.

— Не се бъркай! Зная какво правя! — прекъсна го Карминильо. — Имам един проект, изпълнението на който може да ни спаси. Друг изход нямаме!

И като се обърна към шейх Абдала, иронично добави:

— Шейх, откъде се взе у тебе смелост да ме погледнеш в очите? Защо не се скриеш вдън гората като страхлив чакал?