Читать «Тайното съкровище» онлайн - страница 24

— Кълна се, че са решили да разрушат кулата! — извика Карминильо.

— Да се спасяваме по-скоро! — и защитниците на кулата в миг се спуснаха по стълбата.

— След мен! По-скоро! По-скоро! — командваше Карминильо, дърпайки Цамора и Педро след себе си надолу по хълма.

Неговият разумен план бе следният. Той знаеше, че след гранатния обстрел рифиотите, които добре познаваха силата и всемогъществото на тези оръдия, щяха да се пръснат надалеч. Щяха да изоставят бегълците испанци. Тъкмо през тия няколко минути на паника те трябваше да се опитат да пробият неприятелския пръстен и да избягат в гората.

Противно на всички очаквания маневрата бе извършена бляскаво. Испанците и хитаната благополучно минаха долината. И в същия момент, когато стигнаха до края на гъсталака, който представляваше все пак някакво скривалище, изведнъж две гранати от канонерката полетяха към кулата. Първата падна вътре и превърна в куп развалини стаята на Господарката на ветровете, старата магьосница Сиза Саба, втората падна при основите и помете едва държащата се кула.

Като видя струтването на кулата, която допреди миг им служеше за убежище, Педро с черния си хумор отбеляза:

— В какъв каймак бихме се превърнали, ако само с минута бяхме закъснели!

— Стига сме дрънкали! По-бързо, по-бързо! — подкани ги Карминильо, който почти понесе Цамора на ръце. — Ние все още не сме в безопасност!

На канонерката сигурно мислеха, че всичко вече е свършено. След разрушаването на кулата корабът спря стрелбата и се отдалечи от брега. Но щом стрелбата спря, рифиотите се опомниха и се хвърлиха в нова атака. За тяхна изненада обаче защитниците от кулата мълчаха.

Тогава рифиотите, като огледаха развалините на кулата и не намериха никакви следи от бегълците испанци, се пръснаха из околността.

Но час, два, три минаха в преследване и нямаше никакви резултати. Когато слънцето се издигна високо на небосвода, боят се поднови. Планинските разбойници най-сетне намериха своите врагове и ги заобиколиха. Този път изходът на борбата беше предопределен: срещу повече от двеста конници в открита местност да се задържат трима недотам обучени във военното изкуство, макар и въоръжени с превъзходни пушки, беше немислимо. При това, непрестанно отблъсквайки яростните атаки на рифиотите, нашите герои бързо намалиха своя запас от патрони и постепенно стрелбата им започна да става все по-рядка.

— Патроните са на привършване — каза тревожно Цамора.

— При мен има само десетина.

— Моите са още по-малко — допълни и Педро.

— И при мен ще се намерят едва три-четири патрона! — тъжно каза и Карминильо. — Изглежда, че краят ни е дошъл…

— Погледнете! — извика момичето. — Към нас идва парламентьор. Какво може да означава това?

— Вероятно искат да ни направят някакво предложение? Да ги чуем какво ще ни кажат. Не стреляйте!

Строен тъмнолик арабин с красиво бяло наметало, вързал бяла кърпа на своя ятаган, вървеше пред редиците на рифиотите и нещо неразбрано викаше.

Карминильо на свой ред се показа иззад камъните, които им служеха за прикритие, и размаха носната си кърпа в знак на готовност да преговарят.