Читать «Тайното съкровище» онлайн - страница 23

— А защо не? Янко, струва ми се, е способен на всичко!

— Но той ми е като брат и ме обича!

— Даже, струва ми се, повече от брат! — ядосано избъбра Карминильо.

Иронична усмивка се плъзна по устните на момичето:

— Какво от това? Той е циганин, аз съм хитана. Ние сме истинска двойка. За кого друг би могла да се омъжи една бедна циганка?

Карминильо кипна, очите му страшно засвяткаха, но не каза нищо. В същото време изстрелите от съседния хълм продължаваха. Един куршум профуча над главата на Карминильо, друг удари цевта на пушката на Цамора.

— Започва да се сгорещява като пещ, в която се готви голям обяд — обади се Педро. — Какво ще правим по-нататък?

— Всички след мен в кулата! — изкомандва инженерът. Бегълците, прехвърляйки се от камък на камък, стигнаха до вратата на кулата, откъдето по една полусрутена стълба се изкачиха на върха й. Да, Карминильо, у когото се бе пробудил духът на неговите прадеди, някогашните завоеватели на света, наистина умееше да избира най-подходящата позиция.

От върха на кулата нашите герои, добре скрити и защитени от дебелите й стени, можеха отлично да виждат всичко наоколо и да обстрелват врага, където и да се намира.

— Обстрелван те храсталака! — изкомандва Карминильо. — Ако не успеем да изгоним врага оттам, то поне ще го изплашим!

Още след първия залп някой изписка на хълма и изстрелите оттам секнаха.

— Победа! — извика бодро Педро. — Още един такъв успех и ние ще можем… ще можем да си приготвим закуска. Нощта е към своя край и аз съм гладен.

— А аз мисля, че още дълго Ще трябва да караш с оная вечеря, с която те нагости сънят ти — подигравателно каза Карминильо.

— Протестирам! Всичко друго мога да понеса, но не и да гладувам! — извика живо Педро.

В същия миг върху кулата и върху околните скали като че ли се стовари огнен меч с гигантски размери. Това бе ослепително бляскав лъч, който се издигна от морската повърхност, стигна облаците и веднага се спусна на земята.

— Но това е прожектор! — извика неудържимо Карминильо.

— Вероятно ще е от някой испански военен кораб, който кръжи около тия проклети брегове! — добави Педро. — Ех, ако милите ни съотечественици можеха да ни изпратят стотина войници и две оръдия!

— На това, мили приятелю, не можем да разчитаме! Да се направи тук десант е равно на лудост. Ние сме на три километра от брега, обаче отрядът, който би се осмелил да дойде дотук, ще трябва да пътува три дни под куршумите на рифиотите.

В този момент над морето се издигна ярко зарево, добре познато на бегълците от последните мигове на пътуването им с „Кабилия“.

— Проклятие! — извика Карминильо. — Милите ни съотечественици стрелят с оръдие.

— По рифиотите ли? — в недоумение попита Педро.

— Изобщо в тая местност. Чули са престрелката и са сметнали за необходимо да ни поздравят с някоя граната.

Едва завърши фразата си, когато с вой и писък долетялата от канонерката граната се заби в хълма. Друга удари единия ъгъл на кулата и отнесе половината от постройката. Парчетата се пръснаха на всички страни, летейки като ураган над кулата.