Читать «Тайното съкровище» онлайн - страница 22

И смелото момиче се вслуша още по-внимателно.

— Да, ето, все по-близо и по-близо се чуват конските копита. Издрънка и оръжие!

Като стрела момичето се втурна в кулата и събуди испанците. Педро, пъшкайки и почесвайки се, улови пушката си.

— Ама че работа — изръмжа той. — Сънувах, че седя в някакъв великолепен ресторант и сервитьорът току-що ми бе донесъл най-хубавата патица. Боднах с вилицата порядъчно парче и едва го бях допрял до устата си, когато изведнъж… някой ме побутна доста силничко. Събудих се, без да опитам патицата.

— Нека ти е сладко! — прекъсна го Карминильо. — Кажи едно благодаря на Цамора, задето навреме ни разбуди. Без нейната помощ ние и тримата щяхме да бъдем в положението на патицата от съня ти. Рифиотите са сериозни хора, не обичат да се шегуват с иноверците.

Младите хора изскочиха от кулата и застанаха на площадката пред нея. Цамора вече бе там с пушката си. В низината под хълма, на върха на който се издигаше кулата, се движеха като привидения някакви сенки и Цамора ясно различаваше силуетите на хора и коне. В същия миг и Карминильо видя приближаващите ги врагове.

— Време е! — извика полугласно той. — Не скъпете патроните. Стреляйте в предните ездачи. При рифиотите най-отпред вървят вождовете. Избием ли тях, ще объркаме останалите!

Гръмнаха едновременно. Върху приближаващите се изсипа дъжд от куршуми, които изплашиха конете, те препуснаха в луд бяг, хвърляйки от гърбовете си ездачите.

Мъжете стреляха непрекъснато. Докато един пълнеше, другият изстрелваше вече куршумите. Не отстъпваше на мъжете и красивата хитана. Рифиотите се стъписаха. Те доближиха хълма, но куршумите на неговите защитници не отиваха напразно. Задните конници притискаха тези, които бяха пред тях, те пък се въртяха в кръг, за да избегнат убийствения огън на испанците. Това засили суматохата.

В същия миг се разнесе заповедният вик на шейха. Планинците дръпнаха юздите, пръснаха се на вси страни и след минута долината опустя. Само тук-там се валяха телата на смъртно ранените коне и хора.

— Началото не е лошо! — засмя се Педро, като триеше потта от челото си. — Изглежда, че не са очаквали да сърбат такава попара, каквато сами си надробиха. Няма да им простя, задето заради тях не можах да си изям патицата през нощния гуляй!

— Само насън, приятелю! — засмя се и Карминильо.

— Макар и насън! — обади се Педро. — Какво от това? Понякога насън можеш да вкусиш такива неща, каквито никога не би опитал в нашата студентска столова в Саламанка! Така веднъж сънувам…

Но Педро не можа да разкаже съня си. От върха на съседния хълм се чу изстрел и куршумът отнесе от главата на студента оригиналната му студентска шапка.

— Кълна се, че този изстрел е от маузер! — извика гневно Педро, като се наведе да вземе шапката си.

— Дали не е маузер от нашите? — отвърна Карминильо. — Янко се изгуби заедно с пушката си.

— Мислиш, че Янко е способен да се присъедини към враговете ни? — попита Цамора.