Читать «Тайното съкровище» онлайн - страница 21

Но всичките тези любезности не трогнаха момичето. Нейният безпогрешен инстинкт долавяше, че думите на бабата са отрова, а ласките й — лъжа.

Когато гостите се нахраниха, бабата приготви леглата им.

— Спете спокойно, деца! — каза тя. — Тук никаква опасност не ви заплашва. Пък и аз ще пазя вашия покой. Ще трябва да пребродя гората и долината, за да събера нощни треви и билки.

И Сиза Саба се измъкна от кулата. След нея, уж да разгледа околността, излезе и Янко.

Едва затихнаха стъпките им и Карминильо, който през всичкото време зорко наблюдаваше бабата, се обърна към другарите си:

— Ама че тайнствена баба!

— Баба първо качество! — лениво се обади Педро. — Само с какви деликатеси ни нагости, дето през живота си едва ли ще вкуся повече. Странно обаче откъде има всичко това в тия пущинаци? Ако някога забогатея, ще я взема за готвачка, за да смайвам гостите си със странните й ястия.

— А ти какво ще кажеш, Цамора? — обърна се Карминильо към хитаната.

— Нищо! — отвърна сдържано момичето. — Ние сме в дома на тая жена, ядохме нейния хляб и това не ми дава право да говоря каквото и да било лошо за нея. Но ако трябва да бъда откровена, ще трябва да кажа, че никак не ми харесва. Езикът й е лъжлив и отровен като езика на змията.

— И на мен ми се стори фалшива! — загрижено потвърди мнението на хитаната Карминильо. — Но Янко се кълне, че можем да разчитаме напълно на нея. Че тук сме в пълна безопасност. И да си призная, в момента се чувствам толкова изморен, че веднага бих заспал.

Всичките налягаха и угасиха лампата. Всеки сложи до себе си оръжието за всеки случай. Легнаха, без да се събличат.

Изминаха няколко минути. Цамора предпазливо се надигна и се огледа. Педро спеше с полуотворена уста и шумно хъркаше. Карминильо бе легнал по гръб, със скръстени ръце на гърдите и напомняше антична статуя.

Хитаната тихо се наведе над него и сложи устни върху неговото високо чело.

— Спи, скъпи, спи! — пошепна тя. — Аз няма да спя, за да пазя покоя ти. Ако потрябва, ще дам кръвта на сърцето си до последна капчица. Осъждаш ме, че съм тръгнала да търся тайнствения талисман. Но ти не знаеш защо толкова ми е нужен този талисман, тази толкова ненужна на пръв поглед играчка.

И хитаната, като въздъхна, отново се наведе над испанеца и го целуна.

Карминильо леко трепна, но не отвори очи. Сънят му, млад и здрав, бе тъй дълбок, че дори горещите целувки на циганката в този момент не бяха в състояние да го събудят.

Като се убеди в дълбокия сън на Карминильо, Цамора взе от пода своята пушка и като сянка се измъкна от кулата. Бе тиха нощ. Гъст мрак покриваше всичко наоколо. Само отдалеч долиташе от време на време вик на нощна птица, а когато ветрецът подухнеше, донасяше и далечния стон на морето.

Цамора обиколи кулата, като се взираше в нощта, озарена от бледата светлина на луната. Изведнъж тя замря. Застина като каменна статуя.

Острият й слух долови далечен тропот на копита, конско цвилене и дрънкане на оръжие.

— Идат! — пошепна в трепетен страх. — Проклятие! Бабата ни е предала! Тя измени на тия, които по закона за гостоприемството трябваше да брани с цената на своя живот!