Читать «Тайното съкровище» онлайн - страница 20

— Разбрах, синко. Значи най-напред ще трябва да унищожим двамата испанци. Но защо досега не си сторил това?

— Опитах се, но не успях. Веднъж в хотела, където бяхме отседнали, пуснах в стаята им куп скорпиони, но те успяха да открият гадините и ги унищожиха. Друг път наех един убиец да им види сметката, но… Поне единият да бе паднал…

— Тоя, комуто Цамора е подарила сърцето си ли? Янко скръцна със зъби и мълчаливо поклати глава:

— Глупакът сбъркал и убил някакъв чужденец, за което го и обесиха — добави той. — Сам на два пъти исках да се разправя с тях по пътя. Но те умело се изплъзваха. Като че ли дяволът ги пази! Вчера например запалих сухата трева в пещерата, където се бяха скрили, и мислех, че непременно поне ще се задушат, но те намерили Двойната тръба и се измъкнали на повърхността. С една дума, те са наблизо, майко.

— И момичето ли е с тях?

— Да, но с момичето ти нямаш работа. Ще ми помогнеш да унищожим само испанците! Останала сама в чужда земя, тя ще потърси моята помощ и аз ще бъда за нея това, което бях преди. Нямам ли право? Нима не съм по-хубав от тия испанци? Не съм ли богат като принц? Не произхождам ли от древен род на вождове? Рано или късно и аз бих могъл да стана вожд на циганите в Испания и да се ползвам от царските почести на всички деца на старото загинало царство.

— Така, така, синко! — отвърна монотонно бабата, като отмерено клатеше побелялата си глава. — Ти ще станеш вожд и тебе те чакат царски почести! Ще ти помогна да премахнеш враговете си. Ако искаш, аз ще упоя момичето с такава билка, та да лудее само по тебе!

— Не забравяй, че е дъщеря на Високия дом, майко.

— Да, да! Вярно! Но как смяташ да унищожим испанците?

— Насочи срещу тях рифиотите! Планинските разбойници ще изпият кръвта на моите врагове.

— Добре, синко. А сега си почини. Ще обмисля всичко необходимо. Твоята стара майка ще се погрижи за всичко, сине! Талисманът на вожда на Седемте племена ще си остане в неговия гроб. Момичето ще стане твоя жена или твоя наложница, както ти пожелаеш, испанците ще загинат!

— Испанците ще загинат! — като ехо отвърна Янко и отново започна да яде.

След четвърт час той напусна кулата на магьосницата, като предварително уговори с нея плана за предаването на Карминильо и Педро в ръцете на рифиотите.

III

— Е, сеньори, как ви се вижда домакинята? Въпросът бе зададен от Карминильо, застанал сред кулата на Господарката на ветровете. Дотук бегълците бяха благополучно доведени от Янко. Бабата ги прие сърдечно като скъпи и близки хора. Бог знае откъде бе намерила тя храна за гостите, но те не можеха да се оплачат нито от недостиг, нито от специалния й вкус.

Особено ласкава бе бабата към Цамора.

— Какво хубаво момиче! — шепнеше тя, взирайки се в очите на хитаната. — Красива си като царица! Ти си разкошната роза на Египет! Щастлив ще бъде тоя, който ще те нарече своя, цвете на Изтока! Сигурно в твоите вени тече древна царска кръв, огън на моята душа! Пий и се храни, дете мое! Под този покрив ти можеш да бъдеш така сигурна, както под бащиния си покрив, както в прегръдката на родната си майка.