Читать «Тайното съкровище» онлайн - страница 15

— Е, е! Пак започваш да ме поучаваш. А къде е четвъртият член на благородната компания?

— Аз съм тук, сеньор! — обади се Янко, като тръгваше към камилата. Но само след миг се чу отчаяният му вик: — Стой, стой, разбойнико! Какво правиш? Ето ти наградата!

И в същия миг гръм разцепи тишината.

Всички скочиха и с приготвени пушки изтичаха при циганина.

— Какво се е случило? — попита Карминильо.

— Ето, ето го! Стреляйте, стреляйте! О ти, гнусен убиецо! — викаше Янко.

— Кой е гнусният убиец?

— Арабинът със сиво наметало. Искаше да убие нашата мехари. Ако не бях дошъл навреме… И все пак е успял да отсече единия крак на камилата.

Смъртно изплашената мехари се мяташе и огласяше всичко наоколо с жални стонове. От очите й капеха едри сълзи. От левия заден крак като от фонтан бликаше яркочервена кръв. След минута камилата тежко се строполи на земята и издъхна.

— Пропълзял е като змия, като гаден скорпион и е убил нашата камила. Сега бяга нататък…

Карминильо се втурна в посоката, която му показа циганинът, но колкото и да се взираше, не откри каквато и да било следа от бягащия арабин.

— Много лошо! — избъбра загрижено Карминильо. — С помощта на камилата бихме стигнали за три дни върха на Гуругу. А сега едва ли ще бъдем там и след седмица.

— Все пак ще стигнем — чу се решителният глас на хитаната. — Камилата не ни бе необходима. Ние нямаме никакъв товар. А щеше да бъде срамно да яздя, когато другите вървят пеш. Хайде, сеньори! Тръгвайте. Аз ще ви докажа, че жените от моето племе в нищо не отстъпват на мъжете!

Малката група потегли към вътрешността на страната. След два-три часа пътуване, или по-точно, почти безспирно изкачване, нашите пътници спряха за почивка. В торбата на мълчаливия Янко се намериха войнишки сухари. Карминильо с ловко запратен камък свали от един клон някаква птица, която се оказа африкански фазан. Злополучният горски красавец набързо бе оскубан и изкормен. Запалиха огън и го опекоха. Месото му беше жилаво, но вълчият апетит не обръщаше внимание на това и скоро от фазана останаха само добре оглозгани костици.

Като свърши със своя дял, Педро започна да се оглежда, като че търсеше нещо.

— Търсиш ли нещо? — попита го Карминильо.

— Гледам дали няма наблизо някоя сладкарница. Свикнал съм след печеното непременно да има и десерт.

— Почакай, струва ми се, че ще мога да ти намеря нещо подходящо — засмя се Карминильо. — Значи ти трябва нещо сладичко? Малко мед би ли те задоволил, лакомчо?

— Мед ли? Че откъде ще намериш тук мед? — трепна Педро.

— Ако не се лъжа, медът е само на две крачки оттук.

— Къде? Къде? Никаква пчела не се вижда! Ти се шегуваш нещо.

— Ни най-малко! Не помня да съм ти обещавал, че ще те гощавам с пчелен мед. Но тук можеш да се задоволиш с меда на мравките.

По лицето на младия юрист се появи горчиво разочарование.

— Тъй си и знаех — тъжно отвърна той. — Не ти прилича, Карминильо! Обещаваш мед, а след това предлагаш някаква гадост!

— Не бързай да се отчайваш — успокои го другарят му. — Първо опитай този мед, прецени дали го бива, пък сетне решавай дали да се оплакваш!