Читать «Тайното съкровище» онлайн - страница 16

— А къде ще намериш този мравчи мед? — полюбопитства Педро.

— Ето в тая купчина.

— Та това е мравуняк!

— Да, така е — отвърна Карминильо и силно удари с ножа си един неголям конус, който се издигаше на няколко крачки от тях.

Острата стомана сякаш разряза топка масло и свали върха на конуса.

— А медът къде е? — нетърпеливо попита Педро. — Освен големи и малки мравки и тия отвратителни личинки, с които могат да се хранят славеите, друго нищо няма.

— Грешиш! — отвърна Карминильо. — Виждаш ли ето тия мравки?

— Тия ли? Дето са се надули като болни от воднянка? Ама че гадост!

— Да, това е именно африканският мед. Гледай сега как се яде.

И Карминильо извади от гнездото десетина огромни черни мравки. Издут беше само коремът, докато предната част на тялото и малката главичка имаха миниатюрни размери. Всъщност гърдите и главата като че ли принадлежаха на някакво друго животно. Като откъсна главата с пръсти, Карминильо пъхна корема на мравката в устата си.

— Какво правиш? — изплаши се Педро.

— Ям мед! — спокойно отвърна инженерът. — Опитай и ти, пък тогава ще видим какво ще кажеш!

Недоверчиво и нерешително юристът последва примера му. Но едва пъхнал в устата си тялото на насекомото, и той с възхита извика:

— О, Света Богородице! Та това наистина е мед! Сто пъти по-сладък от онзи, който познаваме!

И започна безпощадно да унищожава необикновените медоносни африкански мравки. Обаче Карминильо не му позволи да се наслади докрай на мравчия мед.

— Достатъчно! Достатъчно! — спря го той. — Нека бъдем умерени.

— Защо? — попита го Педро, като лакомо поглеждаше безпомощно сновящите мравки.

— Този мед, приятелю — наставнически добави Карминильо, — има определени свойства и предизвиква силна реакция. У мнозина, дори при незначителна доза, могат да се появят червени пъпки по тялото, тоест ортикария.

— Ами да, това е от мравчия мед! Сигурно има и мравчена киселина? — изплашено попита Педро.

— От мравчия мед ти можеш да се опиеш, както от цяла бутилка ракия. А какво ще те правим тогава? Не забравяй, че сме в страна, където нямаме приятели, а враговете ни са колкото искаш и трябва да сме нащрек!

С въздишка Педро се подчини на тоя разумен съвет. Продължиха да вървят напред, като се промъкваха през храсталаците. Едва бяха изминали и неколкостотин крачки, когато Янко даде сигнал да спрат.

— Какво има? — шепнешком го попита Карминильо, като го доближи.

— Араби! Рифиоти! — отвърна тихо циганинът. — Цял отряд! И да не се казвам Янко, ако тоя отряд не е тръгнал да търси именно нас. Отпред, както виждам, на мехари е същият арабин, чийто приятел убих миналата нощ. Позна ли го, Цамора?

Като приклекна на едно коляно, циганинът посочи с ръка към оная страна, където далеч надолу, по склоновете, бавно като змия се движеше голям отряд арабски конници. Сред отряда се различаваше забулена с качулка фигура, качена върху красива мехари.

— Да бягаме! — каза в настъпилото мълчание Карминильо. — След не повече от четвърт час те ще бъдат тук и ако не успеем да се скрием, край на нашето пътуване.