Читать «Тайното съкровище» онлайн - страница 14

Хитаната мълчеше. Като не дочака отговор, Карминильо добави:

— Зная, ти казваше, че търсиш някакъв фантасмагоричен талисман, останал от легендарен вожд на вашето племе, погребан на върха на планината Гуругу. Но защо, за Бога, ти е този талисман?

— Защо ли? — нетърпеливо сви рамене момичето.

— Да, защо ти е? Нима не би могла да живееш без този талисман? Сигурна ли си, че ще ти донесе щастие?

— Ти нищо не знаеш! — замислено изрече хитаната. — Нали не си от нашето племе, затова не познаваш и неговите нрави, обичаи, нашите традиции…

— Които отдавна са погребани, отдавна са отживели времето си — намеси се Карминильо.

— Не, те са все още живи! — страстно извика момичето. — И като стисна ръце, тихо добави: — Аз имам право! Длъжна съм да го сторя, за да бъда царицата на племето в Испания!

— Нужно ли ти е това? Толкова ли си честолюбива? — тъжно продума Карминильо, като дръпна ръката си от рамото на момичето.

Очите на хитаната гневно блеснаха. Скръбна сянка помрачи прекрасното й лице.

— Ти не си от нашето племе, приятелю — едва издума тя с преливащ от съжаление глас. — Аз нямам право да те посвещавам в нашите тайни, в тайните на племето. Някога може би ще узнаеш всичко… ако пожелаеш… Засега мога да ти кажа само това: или талисманът, или смърт! Задоволи се с това и не ме разпитвай повече!

— О, не! Разкажи ми всичко! — отвърна енергично Карминильо.

— Може би ти е дотегнало да вървиш с мен, да ми помагаш…

— Не ми е дотегнало!

— Знаеш, че не съм те обвързала нито с клетва, нито с някакво обещание…

— Но защо говориш така?

— Когато се запознахме в Гренада и ти… ти се заинтересува от моята съдба, аз ти заявих открито, че ми предстои да изпълня една много трудна, почти неизпълнима задача. Тогава ми обеща да ми помогнеш за нейното осъществяване.

— Да, така беше.

— Аз те разубеждавах, като ти сочех всичките опасности, които може би ще срещнем, но ти настоя на своето и ме последва.

— И не съжалявам за това.

— Да, но ако днес, разколебан, ти ме напуснеш, аз ще кажа само едно: той е прав.

— Не съм и мислил да те напусна, Цамора! — отвърна й Карминильо. — Исках да ти предложа, поради огромните опасности, да се откажеш от твоя талисман.

— Без талисмана аз не мога да се завърна в Испания! — мрачно отвърна Цамора. — Или талисманът, или смърт!

— Тогава нека бъде, както ти желаеш! Аз няма да те оставя, докато не разбера, че си в пълна безопасност.

— Благодаря ти, приятелю. И повярвай, ние ще останем живи, ще преодолеем всички трудности и ще се върнем в родината.

— Възхищавам ти се!

— Слънцето изгрява. Нощта отмина, идва денят. Да вървим! — подкани го хитаната.

Педро, прозявайки се, се надигна от не твърде удобното си легло.

— Ех, как бих пийнал сега едно топло кафенце! — избъбра замечтано. — Пък и една цигарка нямаше да ми дойде в повече…

— Цигари имам още! — обади се Карминильо. — А колкото до кафето, съжалявам. Не мога да ги помогна. Но потрай. Като отидем в Мелила, там сигурно ще намерим и кафе…