Читать «Сега не гледай» онлайн - страница 4

По дребния чакъл захруптяха стъпки. Лорината близначка премина бавно, сама. Отправи се към своята маса и застана там за миг, при което високата й кокалеста фигура се изпречи между него и сестра й. Каза нещо, но той не можа да долови думите й. Все пак особен акцент — дали не беше шотландски? Тя се наведе, подавайки ръка на седналата близначка, и двете се отдалечиха през градината. Близначката с пронизващия поглед сега се подпираше на ръката на сестра си. Той отново забеляза, че се различаваха. Тази не беше толкова висока и бе по-приведена — може би имаше артрит. Отдалечиха се, а Джон, вече изгубил търпение, стана и точно щеше да влезе обратно в хотела, когато Лора най-сетне се появи.

— Е, няма що, добре се забавляваш — започна той и замълча, стъписам от изражението на лицето й. — Какво има, какво се е случило?

Веднага му стана ясно, че нещо не е в ред. Тя не беше на себе си, бе загубила ума и дума. Запъти се с невиждащ поглед към масата, която той току-що бе освободил, и седна. Джон придърпа един стол до нея и взе ръката й.

— Какво има, Лора, миличка? Кажи ми, да не ти е зле?

Лора поклати глава, обърна се и го погледна. Вцепенението, което Джон бе забелязал първоначално, бе отстъпило място на някаква внезапно появила се увереност, едва ли не екзалтация.

— Да знаеш какво хубаво нещо — изрече бавно тя, — най-хубавото, по-хубаво не може и да бъде. Разбираш ли, въобще не е мъртва, все още е с нас. Затова близначките ни гледаха така. Видели са Кристин.

„Боже мили — помисли си Джон. — Тъкмо от това се страхувах. Тя наистина се побърква. Ами сега? Какво да правя?“

— Лора, скъпа — започна той, като направи усилие да се усмихне, — хайде, искаш ли да си вървим? Платих сметката, можем да тръгваме веднага. Ще имаме време да разгледаме катедралата, ще се поразходим наоколо и точно ще успеем да хванем катера обратно за Венеция.

Тя, изглежда, не слушаше, във всеки случай думите не стигаха до нея.

— Джон, миличък — рече Лора, — чуй сега какво се случи. Последвах я в тоалетната, както говорихме. Тя се решеше, аз влязох в клозета, после излязох и взех да си мия ръцете. Тя беше на съседната мивка. Изведнъж се обърна към мен и ми каза с подчертан шотландски акцент: „Не се измъчвайте повече. Сестра ми видя момиченцето. Засмяно, седнало между вас и съпруга ви.“ Мили, помислих си, че ще припадна. Чудя се как се задържах на крака. За късмет наблизо имаше стол и успях да седна, а жената се наведе и ме погали по главата. Не мога да ти повторя какво точно каза, но беше нещо горе-долу такова: че истината и радостта в един миг пронизвали човека като със сабя, но аз не бивало да се страхувам, всичко било наред, освен това видението подействувало на сестра й толкова силно, че решили да ми кажат, убедени били, че трябва да ми съобщят, защото и Кристин искала това. О, Джон, не ме гледай така. Кълна се, че не измислям нищо, тя ми го каза, всичко е истина. Сърцето му се сви от отчаяната настойчивост в гласа й. Трябваше да се преструва, да се съгласява с нея, да я утешава, трябваше да направи всичко възможно нещата да се поуталожат.