Читать «Сега не гледай» онлайн - страница 35

— Спокойно — каза задъхано Джон, — спокойно. — И протегна ръка, опитвайки се да се усмихне.

Детето с мъка се надигна и се изправи. Шапчицата падна от главата му. Той впери поглед в лицето му и първоначалната изненада отстъпи място на ужас, на панически страх. Та това съвсем не бе дете, а малка набита жена-джудже, не по-висока от метър, с огромна четвъртита глава, на възрастен човек, несъразмерна с тялото, и сиви къдрици, които стигаха до раменете й. Тя вече не плачеше, а люшкаше напред-назад противната си глава и се хилеше насреща му.

Сетне Джон чу стъпки на площадката отвън, някой взе да тропа по вратата. Последва лай на куче и не един глас, а няколко завикаха: „Отворете! Полиция!“ Отвратителното същество затърси нещо в ръкава си, в миг извади нож и със зверска сила го заби в гърлото му. Джон се олюля и падна, ръцете му, понечили да се отбраняват, се покриха с лепкавата течност.

После видя корабчето на Канале Гранде с Лора и двете сестри на борда. Но това не бе днес, не и утре, а вдругиден, и Джон разбра защо трите бяха заедно и по какъв повод идваха. Отвратителното същество ломотеше вещо в ъгъла. Тропането и гласовете и лаят на кучето се чуваха все по-слабо. „О, господи — помисли си той, — каква жалка, нелепа смърт…“

Информация за текста

Daphne du Maurier

Don’t Look Now, 1970

Сканиране, разпознаване и редакция: nqgolova, 2007

Издание:

Дафни дю Морие. Птиците. Психофантастични разкази

Подбор и превод: Мариана Шипковенска

Народна култура, София, 1987

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3216]

Последна редакция: 2007-08-27 07:58:31