Читать «Сега не гледай» онлайн - страница 6

Излязоха от ресторанта, прекосиха площада, където бяха подредени сергии с шалчета, най-различни дрънкулки и пощенски картички, и поеха по алеята към катедралата. Едно от корабчетата бе току-що изсипало тълпа туристи и много от тях вече се разхождаха из „Санта Мария Асунта“. Лора съвсем спокойно поиска от мъжа си пътеводителя и както правеше някога в по-щастливите времена, започна да обикаля бавно из катедралата — вървеше от ляво на дясно и разглеждаше мозайките, колоните, витражите, докато Джон, който, обезпокоен от случилото се, проявяваше по-малък интерес, я следваше, търсейки с неспокоен поглед близначките. От тях нямаше никаква следа. Може би бяха отишли в църквата „Санта Фоска“, която се намираше наблизо. Една неочаквана среща би ги поставила в неудобно положение, да не говорим за въздействието, което можеше да има върху Лора. Колкото до непознатите, щъкащи насам-натам туристи, дошли да се нагълтат с култура — те нямаше как да й навредят, макар че според него самото им присъствие не позволяваше никому да изпита истински възторг от изкуството. Джон не бе в състояние да се съсредоточи — хладната, безупречна красота на онова, което виждаше, не успяваше да го докосне и когато Лора го подръпна за ръкава и му посочи мозайката, изобразяваща Мадоната с младенеца, точно зад фриза с апостолите, той кимна в знак на съгласие, ала всъщност остана безучастен. Издълженото тъжно лице на Мадоната му се стори безкрайно далечно. Неочаквано нещо го накара да се обърне — погледът му се плъзна над главите на туристите, подмина фреските с изображенията на праведни и грешни, очакващи присъдата на всевишния, и се закова на входа.

Близначките стояха там, сляпата все още държеше ръката на сестра си, а невиждащите й очи бяха втренчени точно в него. Джон целият изтръпна, вцепенен, неспособен да помръдне. Облада го неясно чувство за обреченост, за неизбежна гибел. Като че ли цялото му същество бе обзето от някакво безразличие и той си помисли: „Ето, това е краят, от него, тъй или инак, не може да се избяга, всичко е свършено.“ После сестрите се обърнаха и излязоха от катедралата, а заедно с тях и усещането сякаш се изпари, заместено от възмущение и надигащ се гняв. Как смееха тези две стари глупачки да опитват своите номера на медиуми върху него! Та това беше равно на измама, съсипваше нервите. Те вероятно преживяваха по този начин — обикаляха света и притесняваха всеки, който им попаднеше. Ако им се удадеше някаква възможност, сигурно биха измъкнали пари от Лора, пък може и нещо друго.

Усети, че жена му отново го дърпа за ръкава.

— Нали е красива? Толкова щастлива, спокойна.

— Кой? Какво? — запита Джон.

— Мадоната — отвърна тя. — Направо те грабва, омагьосва те. Усещаш ли?

— Сигурно си права. Не знам. Нищо не ме вълнува, когато наоколо има толкова много хора.

Тя го погледна с изненада.

— Какво ти пречат хората? Чуден човек си. Добре де, да се махаме оттук. И бездруго искам да си купя картички.

Лора усети липсата на интерес у него и разочарована започна да си проправя път към вратата, разбутвайки тълпата от туристи.