Читать «Сега не гледай» онлайн - страница 28

И какво трябваше да направи сега? Да слезе долу и да каже на управителя, че е станала грешка и че току-що е говорил с жена си, която е пристигнала благополучно в Англия с чартърния самолет? Обу се и прокара пръсти през косата си. Погледна ръчния си часовник. Беше осем и десет. Ако прескочеше до бара и изпиеше нещо набързо, щеше да му бъде по-лесно да отиде при управителя и да признае какво се е случило. Тогава може би от хотела щяха да се свържат с полицията. Куп извинения, че е създал толкова големи грижи на всички.

Смъкна се до партерния етаж и влезе направо в бара, ужасно притеснен, с чувството, че всички знаят неговия случай. Представяше си как го поглеждат и си казват: „Ето го този, дето жена му изчезнала.“ За щастие заведението бе пълно и не видя нито едно познато лице. Дори мъжът зад бара беше един от помощниците, който досега не му бе сервирал. Джон пресуши чашата с уиски и хвърли поглед към главното фоайе. В момента на рецепцията нямаше никой. Видя гърба на управителя, който бе застанал на прага на една от служебните стаи и говореше с някого. Без много да мисли, като подгонен от страх, Джон прекоси фоайето, изниза се през вратата и се озова на улицата.

„Ще вечерям — реши той — и после ще се върна и ще ги потърся. По-лесно ще ми бъде, като сложа нещо в стомаха.“

Влезе в близкия ресторант, където един-два пъти се бяха хранили с Лора. Вече не биваше да се отдава на мрачни мисли. Нали тя беше в безопасност? Кошмарът бе останал зад него. Сега можеше да се нахрани с удоволствие, макар че нея я нямаше, и да си мисли как тя прекарва вечерта — малко скучно, но и спокойно — в компанията на семейство Хил, как ще си легне рано и на другата сутрин ще отиде в болницата, за да бъде при Джони. Джони бе също в безопасност. Край на тревогите. Оставаха само тези неудобни обяснения и извинения пред управителя на хотела.

Имаше нещо приятно в това да седи сам, непознат, на ъгловата маса в малкия ресторант, поръчал телешко по марсилски и половин бутилка „Мерло“. Ядеше бавно и с удоволствие, но всичко беше някак си като в мъгла, усещането за нереалност не бе го напуснало. Разговорът на хората от съседната маса му действуваше успокоително, подобно на тиха музика.

Когато те станаха и си тръгнаха, видя, че стенният часовник показва почти девет и половина. Нямаше смисъл да отлага повече нещата. Изпи кафето си, запали цигара и плати сметката. Всъщност, мислеше той, докато вървеше обратно към хотела, управителят би трябвало да почувствува голямо облекчение, като разбере, че всичко е наред.

Първото нещо, което забеляза, щом влезе, бе едни мъж в полицейска униформа. Той стоеше на рецепцията и разговаряше с управителя. Администраторът също беше там. Те се обърнаха и по лицето на управителя се изписа облекчение.