Читать «Сега не гледай» онлайн - страница 27

Гласът на Джон в слушалката бе неузнаваем и за самия него. Сякаш не беше човешки глас, а идеше от някакъв компютър.

— Аз не съм в Милано. Все още съм във Венеция.

— Във Венеция? Защо, за бога? С колата ли имаш проблеми?

— Не мога да ти обясня. Получи се нещо много глупаво. Объркване някакво…

Изведнъж се почувствува така изтощен, че едва не изпусна слушалката, и за срамотите усети как сълзите напират в очите му.

— Какво объркване? — В гласа й се прокрадваше подозрение, дори враждебност. — Да не си катастрофирал?

— Не… не… няма такова нещо.

За миг настъпи тишина, после тя рече:

— Нещо заваляш думите. Да не би да си отишъл някъде и да си се натряскал?

О, боже! Какво знаеше тя! Джон действително имаше чувството, че ще се стовари всеки момент, но не уискито бе виновно.

— Стори ми се — започна той бавно, — стори ми се, че те видях в едно корабче заедно с онези сестри.

Какъв смисъл да обяснява? Нямаше надежда да го разбере.

— Че как е възможно да ме видиш със сестрите? — изненада се Лора. — Нали тръгнах за летището. Наистина, скъпи, това е идиотщина. Нещастните мили старици, не можеш ли да си ги избиеш от главата? Надявам се, че не си казал нищо такова на мисис Хил.

— Не съм.

— Е, какво смяташ да правиш? Утре ще вземеш влака от Милано, нали?

— Да, разбира се — отговори й той.

— Все още не мога да разбера какво те е задържало във Венеция — продължи Лора. — Всичко това ми звучи доста странно. Както и да е, слава богу, че Джони ще се оправи и че аз съм тук.

— Да — каза той, — да, така е.

После чу далечните удари на гонга, идещи от гостната на директора.

— Хайде, върви — рече той. — Предай моите поздрави на семейство Хил и целуни Джони от мен.

— Добре, пази се, миличък, и за бога, гледай да не изпуснеш утре влака. Карай внимателно.

Телефонът припука и отсреща вече нямаше никой. Джон си наля останалата глътка уиски в празната чаша и като я разреди с газирана вода, я изпи на един дъх. Стана, прекоси стаята, отвори капаците и се надвеси през прозореца. Беше зашеметен. Огромното облекчение, дошло по такъв изумителен начин, бе примесено с някакво особено усещане за нереалност, сякаш гласът, който бе чул в слушалката, всъщност не беше гласът на Лора, а отново измама и тя бе все още във Венеция, скрита в някой потаен пансион. с двете сестри.

Нали той ги, видя и трите на корабчето. Нали бе сигурен, че жената с червеното палто беше Лора. Сестрите бяха там, заедно с нея. Е, как можеше да се обясни това? Че започва да си губи разсъдъка? Или нещо по-лошо? Сестрите са го видели, когато двата плавателни съда се разминаваха, и с тази тяхна невероятно мощна сила на внушение по някакъв необясним начин са го накарали да повярва, че Лора е с тях. Но защо, какво целяха с това? Нищо не разбираше. Единственото обяснение беше, че е сгрешил, че цялата случка е била халюцинация. В такъв случай трябваше да се обърне към психоаналитик, тъй както за Джони бяха потърсили помощта на хирург.