Читать «Сега не гледай» онлайн - страница 26

— Поръчайте да ми донесат голямо уиски — каза Джон на момчето. — И нещо газирано.

Когато остана сам, мушна лицето си под студения кран на мивката и с облекчение забеляза, че малкото хотелско сапунче му действува освежително. Захвърли обувките си, метна палтото на гърба на стола и се просна на леглото. От нечие радио гърмеше стара, вече поизтъркана песен, която преди години Лора харесваше много. „Обичам те, любов моя…“ Той се пресегна към телефона, вдигна слушалката и поиска да го свържат с Англия. После затвори очи, а през това време упоритият глас повтаряше: „Обичам те, любима моя… За теб непрестанно мисля аз…“

Ето, че на вратата се почука. Беше келнерът с питието. Ледът бе малко, едва ли можеше да го освежи, но той отчаяно се нуждаеше от алкохола. Изгълта го без газираната вода и след няколко минути дойде облекчението, гнетящото го чувство бе притъпено, заместено макар и за кратко от някакво успокоение. Телефонът иззвъня. „Ето — помисли си, подготвяйки се за съкрушителния удар, — това е краят — Джони умира, а може и да е вече мъртъв. Ами ако наистина е така, значи край на всичко. Проклета Венеция, да потъне дано…“

Телефонистката му каза, че има връзка, и след миг той чу гласа на мисис Хил на другия край на линията. Вероятно й бяха съобщили, че звънят от Венеция, защото тя вече знаеше с кого говори.

— Ало? О, толкова се радвам, че позвънихте. Всичко е наред. Джони е опериран, хирургът реши по обяд, че е по-добре да го оперира, вместо да чака, и всичко мина успешно. Джони скоро ще бъде съвсем здрав. Не бива да се безпокоите повече, спете спокойно.

— Слава богу — отговори той.

— Разбирам какво ви е. И ние тук едва сега си отдъхнахме. Момент, почакайте да говорите със съпругата си.

Джон седна зашеметен на леглото. Какво, по дяволите, искаше да каже тя? После до него долетя гласът на Лора, спокоен и ясен:

— Миличък, чуваш ли ме?

Думите не излизаха от устата му. Усети как ръката, с която държеше слушалката, започна да лепне от внезапно облялата го студена пот.

— Чувам те — едва прошепна той.

— Връзката не е много добра — каза Лора, — но няма значение. Нали мисис Хил ти каза, всичко е наред. Хирургът е много добър, сестрата на етажа на Джони е страшно мила и аз наистина съм щастлива, че всичко свърши така. Дойдох тук направо от летището. Пътувах чудесно, но пътниците между другото бяха много смешни. Ще се побъркаш от смях, като ти разкажа за тях. Когато стигнах в болницата, Джони точно се съвземаше от упойката. Беше много замаян, разбира се, но така се зарадва, като ме видя. Семейство Хил са чудесни хора, настаниха ме в стаята си за гости. Знаеш ли, пътят с такси от тях до болницата е съвсем кратък. Ще си легна веднага след вечеря, защото съм малко изтощена, нали разбираш, самолета, пък и притеснението. Как пътува до Милано? Къде си отседнал?