Читать «Сега не гледай» онлайн - страница 30

— Стана ужасна грешка — каза той. — Не знам как да ви се извиня. Грешката е моя, изцяло моя, полицията няма никаква вина.

Енергичната сестра като че ли понечи да стане, но той я възпря. Устата й потрепна нервно.

— Ние не знаем как да си обясним това — заяви тя със силен шотландски акцент. — Сбогувахме се снощи със съпругата ви и оттогава не сме я виждали. Преди около час в нашия пансион дойдоха полицаи и ни съобщиха, че съпругата ви е изчезнала и вие сте подали оплакване срещу нас. Сестра ми е с разклатено здраве. Тя много се разстрои.

— Стана грешка. Страхотна грешка — повтори Джон.

Той се извърна към бюрото. Инспекторът му заговори на английски, но явно не владееше езика тъй добре, както колегата си. На бюрото му бе поставено. изявлението на Джон и той почука с молив по него.

— Е? Този документ, всичко лъжи? Вие не говорите истина?

— Тогава бях убеден, че е тъй — каза Джон. — Можех да се закълна пред съда, че днес следобед съм видял жена си с тези две дами на едно корабче по Канале Гранде. Сега разбирам, че съм сбъркал.

— Днес въобще не сме се приближавали до Канале Гранде — възрази сестрата, — дори и пеша. Сутринта купихме някои неща и следобед не сме излизали. Сестра ми не се чувствуваше добре. Колко пъти вече се опитвам да обясня това на полицейския инспектор, а и хората от пансиона ще потвърдят думите ми. Той не желае да ме изслуша.

— А синьората? — намеси се сърдито инспекторът. — Какво става със синьората?

— Синьората, жена ми, е здрава и читава и се намира сега в Англия — обясни търпеливо Джон. — Говорих с нея по телефона малко след седем. Тя е отпътувала с чартърния самолет и е отседнала при приятели.

— Тогава кого видял вие на корабчето с червено палто? — запита вече вбесен полицейският инспектор. — И ако не били тези синьорини тук, тогава кои синьорини?

— Заблудил съм се, очите излъгали — отговори Джон, съзнавайки, че и той започва да говори на развален английски. — Аз мисля, че виждам жена ми с тези две дами, но не, не било така. Жена ми в самолета, тези дами в пансиона през цялото време.

Имаше чувството, че се прави на китаец. Дали след малко нямаше да вземе да се кланя с ръце, мушнати в ръкавите?

Инспекторът вдигна очи нагоре и удари по масата.

— Така цяла тази работа за нищо — каза той. — Ние претърсили всички хотели и пансиони за синьорини и изчезнала английска синьора, а тук има много, много неща да върши. Вие направи грешка. Може пили — много вино на обяд и вижда синьори с червено палто на сто корабчета. — Стана и смачка листата, лежащи на бюрото му. — А синьорини? — обърна се той към сестрите. — Може синьорини желае оплакване срещу това лице? — Говореше на енергичната сестра.

— О, не — възрази тя, — не, моля ви се. Ясно ми е, че е станала грешка. Нашето единствено желание е да се върнем веднага в пансиона.

Полицейският инспектор изръмжа. После посочи към Джон.

— Вие с много късмет. Тези синьорини можела да подаде оплакване срещу вас — много сериозно нещо.