Читать «Сега не гледай» онлайн - страница 29

Дафни дю Морие

— Ето го! Убеден бях, че синьорът не е отишъл далеч. Нещата се придвижват, синьор. Двете дами са намерени и са били така любезни да се съгласят да отидат с полицая в управлението.! Ако тръгнете веднага за там, този господин ще ви придружи. Джон се изчерви.

— Създадох толкова неприятности на всички — каза той. — Исках да ви съобщя, преди да изляза да вечерям, но ви нямаше на рецепцията. Работата е в това, че се свързах със съпругата си. Тя все пак е пристигнала в Лондон със самолета, говорих с нея по телефона. Оказа се, че е станала голяма грешка.

Управителят бе озадачен.

— Синьората е в Лондон? — повтори той. После спря и заговори бързо на италиански с полицая. — Както разбирам, дамите твърдели, че тази сутрин са излизали само за малко, отишли да си купят някои неща — обърна се отново към Джон управителят. — Тогава кого е видял синьорът на корабчето?

Джон вдигна рамене и поклати глава.

— Много необяснима грешка от моя страна. И аз все още не мога да разбера. Очевидно не съм видял нито жена си, нито двете дами. Страхотно съжалявам.

Отново заговориха на италиански, още по-бързо, Джон забеляза, че администраторът го наблюдава с любопитство. Управителят явно се извиняваше на полицая от името на Джон. Полицаят изглеждаше раздразнен и повиши глас, от което управителят се притесни. — Цялата история несъмнено бе създала грижи на много хора, да не говорим за двете нещастни сестри.

— Вижте — подхвана Джон, прекъсвайки потока от думи, — бихте ли казали на полицая, че ще отида с него в управлението и ще се извиня лично на полицейския инспектор и на дамите?

Управителят явно се поуспокои.

— Ако синьорът си направи труда — каза той. — Разбрах, че дамите били много разстроени, когато полицаят ги разпитвал в хотела, и предложили да го придружат до участъка само защото се разтревожили за синьората.

Джон се почувствува още по-неудобно. Лора не биваше да научи нищичко за това. То щеше да я наскърби. Дали не съществуваше някакъв параграф, по който могат да му търсят отговорност за подвеждане на полицията с неверни сведения, отнасящи се до трети лица? Сега, като премисляше отново нещата, грешката му придобиваше престъпни измерения.

Той пресече площад Сан Марко, гъмжащ от хора, едни — излезли да се поразходят след вечеря, други — седнали отвън пред кафенетата. Трите оркестъра свиреха с все сила в хармонично съперничество, а спътникът му вървеше дискретно на две крачки вляво от него и не проронваше дума.

Стигнаха до полицейското управление, качиха се по стълбите във вече познатата му стая, Той веднага забеляза, че зад бюрото на мястото на предишния инспектор седи друг мъж с бледо лице и кисело изражение. Двете сестри, очевидно развълнувани, особено по-енергичната, бяха настанени на столове близо до него, а зад тях стоеше някакъв служител в униформа. Придружителят на Джон се отправи веднага към инспектора н заговори бързо на италиански, докато Джон след кратко колебание пристъпи към сестрите.