Читать «Визитка (моноспектакъл)» онлайн - страница 3

Само дето не така стоят нещата!

Нуждата продава накитите, лъскавите дрехи, облечени само веднъж, стават безполезен демодиран лукс. Делника си иска друго — униформата, дочените дрехи. Трябваше някой да ме посъветва „Не мечтай, безполезно е!“. Защо не опазих дъщеря си?

Пролетта, на сватбата й, когато дойде ред да съблече онова безсмислие от бял сатен и воал, го разбрах отново. И тя, като мен ще се превърне в домашна прислужница, пардон, звучи твърде престижно, (Поправя се.) думичката e слугиня… И на нея викаха „Горчиво, горчиво!“, после — „Да бъдеш вечно щастлива“… (Иронично.) като на мене, преди двайсет години! Колко „вечно“ щастлива? Колкото мен ли? Или повече? (Пауза)

Полъга се по любовта. Завърши. Отказа се да учи. И сега… не че имам нещо против зетя, и той от нашата рехава черга…Но за нея коловоза остава все същия… Сега в очите на сина ми дреме гняв с презрение. Там е изброено: „Какво не сте направили за мен!“. Как да му обясня, че когато си се родил цървул, най-много да станеш подметка! Наскоро заяви, че щом завърши догодина, ще е никой оттатък… по белия свят! Та ако ще да мие цял живот чинии… Той не прости нито на мен, нито на баща си, че сме само прашинка от маята, с която месят хляба за увенчаните хрантутници! В спектакъла играем статисти, герои без реплики. На други е дадена думата, за нас е отредено мълчаливо присъствие.

А уважение? Остана ми… От старите съдове и овехтелите мебели, които още ми служат.

А-а, да, и от Величка — чистачката, за един чувал с дрехи и обувки останали от децата, дето ще ги доизносват нейните пет циганчета.

Въздъхва, поглежда лещата с досада.

ТЯ. Положих усилия да си забравя рождената дата, както го сториха домашните. Щом наближеше се надявах, че може да се сетят, но преди десетина години се отказах. Денят ми се скри от календара заедно с неполучените подаръци. Подаръци?! Като ти трябва нещо на магазина!… (Замисля се.) А,а, подарявали са ми… колежките — чувенени чинии за притопляне на ядене, удобни са (Многозначително.) формички за кекс и курабийки, тефлонова тава… Цветя?! Е,е, Гевезелик! Та нали на следващия ден посещават кофата за боклук! Що за излишни излишни разходи! Намразих ги китките… особено на Осми март! Забраних на моя да ми подарява. Само тогава се сещат, че сме жени! През цялата година слугини, на Осми март — Дами?! Не, благодаря! Знам си мястото… (Захваща пак да треби.) Какво имам? Имам натруфено въображение. Мечтаех да пътувам до Тенерифе, да видя карнавала в Рио, и Париж от „птичи поглед“, (Пауза), но и до Румъния не стигнах! Върнаха автобуса от границата. Не се спазарихме с митничарите за рушвета. Да, ама веднъж съм ходила в столицата! (Гордо.) И в ЦУМ съм влизала, и по „Витошка“ съм се разхождала, преди много години беше, но моите колежки и толкова не са видели! От петък вечер, като ги подберат мъжете им по селата, то царевици, то лозя, то реколти, чак в неделя вечерта в града! А те търпеливи овчици… опъват каиша. „Ко дъ праиш!“_(Имитира ги.)_ Да не се оплаквам! Отдалечавала съм се на повече от трийсет километра от дома!