Читать «Визитка (моноспектакъл)» онлайн - страница 14
Даниела Колева
…Когато се събличам, светлината угаси.
И няма да те питам за прежните жени, дори следи от тях да видя в тебе! Нали си с мен и ме въздигаш, нали пропъди ми страха. Не искам нищо да ми обещаваш! Няма време! И няма да се лъжем, с думата „завинаги“, когато знаем, че мигът е подарен… Кому съм нужна тук?… Май никому…
Тръгвам!
Нося непоисканата жар!
И няма да е като нищо случвало се и познато! Нали? Ти ме впечатли преди постелята… в нея всичко е известно. Свикнали сме да обичаме с телата.
С душата искам, с душата… Ще можем ли? Ще имаме ли време?… Ще си отгатваме ли раните? Или ще го спестим?
Откакто знам, че съществуваш, светът ми има цвят, нюанс. На път е от натюрморт, да стане живопис, картина, рисувана с маслени бои!
Ако сега не тръгна, никога не ще е!
Но ще се върна! Изключителното плаши и не е за постоянно, а за миг. За миг ли казах? За миг ли? Кой, всъщност знае колко е мигът?
А да се върна?
Информация за текста
Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2089]
Последна редакция: 2006-08-25 13:53:11