Читать «Визитка (моноспектакъл)» онлайн
Даниела Колева
Даниела Колева
Визитка
моноспектакъл
Действието се развива в кухня с бедна наредба.
Действащо лице: Тя. На възраст малко над четиридесетте.
Влиза ТЯ — мъкнеща пазарски чанти. Строполява ги на пода и се отпуска на един стол. Уморена е. Сама. Въздъхва. Изува обувките си.
ТЯ. Животът ми се събира в кибритена кутийка. Ако го посместя, ще се отвори още място. Познавам го с точките и запетаите. Излезе мацаница в черно-бяло. (Пауза). Три минути. Малко да отдъхна (Пауза). Ех, ако я нямаше втората смяна…
Изважда омачкана бележка от едната пазарска чанта. Разгъва я и чете на глас.
ТЯ. Хляб, сирене, яйца — без тях, пак са поскъпнали, фиде, мляко…
Преглежда покупките.
ТЯ. Даа, забравила съм олиото… Нищо, тази вечер имам да сготвя.
Раздвижва крака и нахлува деформирани домашни чехли. Излиза от сцената и след малко се връща преоблечена в домашни дрехи. Връзва престилка.
ТЯ. М-да, я да видим поръчките. (Взема бележка от кухненската маса и я чете на глас.) „Мамо, моля те, изглади ми синята риза за утре. (Поглежда към ризата, оставена на стола.) Тази вечер сме на купон у Лили. Много ще закъснея, може да намина заранта. Нали не се тревожиш, аз пораснах.“
Посядва на крайчеца на стола.
ТЯ. Даа, сине, порасна и ти, и още съвсем малко и няма да имаш нужда от мен. (Пауза) Ах, как не ми се почва…
Става. Вади очукана тенджера. Слага я на печката. Замисля се.
ТЯ. От гледане в тенджерата забравих да се гледам в огледалото. Започвам да дебелея. (Опипва тялото си.) Ще заприличам на лелка, също като колежките си. Нали ги слушам по цял ден! Как не им омръзна! От ранна пролет си говорят за разсада. Коя какъв сорт домати ще посее, колко бил пораснал в саксиите. В саксии за цветя гледат разсад за чушки и домати! Обещават ми от него, щом реша да сея! Натякват ми, че е крайно време да отглеждам зеленчуци, та да не купувам! Разбирам ги, трябва да приличам на тях! Да се ровя в земята… Да не ровя в душата си…
Есен е, сега ми дотягат с консервите. Коя каква рецепта била опитала. Колко сол и оцет била прибавила! Бутат ми разни листчета с препоръки за превъзходна туршия. Мъкнат буркани за обяд и все се хвалят — коя от коя по месести камби била запечатала! (Бърчи нос.) Замирисва ми на марината! Представям си ги полети с оцет, вместо напръскани с парфюм. След туршиите иде ред на киселото зеле. И почват да се дупят над бидони и качки. Да редят зелка след зелка със зачервените си ръце. После пак с тия ръце доволно завиват безкрайни тлъсти сарми и мятат тенджери свинско със зеле. Пустата му манджа! Цялата женска изобретателност е запретнала ръкави само в кухнята! Вмирисали сме се на манджа до самоизяждане! Ами през зимата? Плетки! Прежди! Кълбета! Плетат разни пуловерчета — едно напред — две назад. Пресукват, разплитат. Като чуя тракане на куки през обедната почивка ми призлява. Гледат ме враждебно. Защо не съм се хванела с нещо полезно, ами все книги съм четяла! Отвреме навреме ме проверяват — разлистват, прочитат ред-два, смръщват се — все за любов пишело. Стисвам зъби! Да попитам? Били ли са обичани? А сега обичат ли ги? Не е прието да се говори за това! Щом стане дума за семействата им, се спрягат коли, апартаменти, новият килим в хола, подмененият теракот в банята и остъклените тераси. Де що видят простор, необхват, остъкляват — затварят, кътат. Що не се сещам за по-голяма глупост от това! Да заприщиш с алуминиева дограма широкото.
